84

408 50 11
                                    

"Неочаквана среща."

Майка му и Техьонг бяха решили да излязат на пазар.

Тъкмо се канеха да влязат в бебешки магазин, когато очите на Те се разшириха мига в който зърна неочакван човек.

Чонгкук.

Все така красив и привлекателен до ада.  Също като Те, и той се огледа засичайки очите му. Контакта бе шок и за двамата.

Почти страховити тръпки полазиха гръбнака на Те.
Кой да предположи, че ще изпита толкова различни емоции едновременно. Може би бременността си казваше тежката дума.

Корема го преряза рязко карайки го почти да приклекне.

Кук сякаш прелетя разстоянието между им. Обхвана кръста на русокосия с разтревожен поглед.

- Не ме ..докосвай.- болките продължаваха.-.

Опита се да го отблъсне, но бе безсилен. В този момент майката на Чим, осъзнала, че Те не е в магазина с нея излезе при него.

- Техо, добре ли си?! Корема ли те боли? -попита тя-.

- Имам чувството, че мърда. - Те изрече едвам-.

-Какво мърда? - Чонгкук бе като попарен-.

- Не те интересува..ахх.

- Трябва ти лекар, сега!

Чонгкук не почака повече, грабна русокосия на ръце и го понесе към колата си. Майката на Чим побърза след тях.

Карайки към болницата, Чонгкук чу милата жена какво казва на Техьонг.

- Дано ти и бебчето да сте добре.

В този момент нещо се обърна в него. Получи се някакъв ефект на нереагиране. Спря. Да мисли, чува, говори. Просто спря.

Засили колата възможно най-бързо за да стигнат мястото.

***

- Всичко е наред, имате киселини и спазми, понеже бебето застава на пикучния ви мехур. Не се притеснявайте, няма причина за безпокойство. Ще се случва често.

Чонгкук чу всичко. Той присъстваше на прегледа.
След думите на лекаря, Техьонг го погледна с красивите си очи, тихо изричайки.

- Тръгвай си.

Кук поклати глава.

- Какво говориш Техьонг? Защо не ми каза?

Те погледна умолително майката на Чим, тя се намеси.

- Кук, моля те нека го оставим да си почива. Да си вземем по едно кафе.

Тя се усмихна топло извеждайки младежа извън стаята.

***

- Той се е опитвал да ми сподели толкова много пъти..защо съм такъв глупак?! Защо нито веднъж не оцених това което имам? Защо?

- Момчето ми, важно е да изкупиш вината си, няма значение дали ще ти прости или не. Ти направи всичко за да може това дете да има бъдеще.  И спри да се оглеждаш, за някой, който принадлежи на друг.

***

Още една глава за вас♡♡ Angels ♡♡

Pink Skirt 《YoonMin》Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang