Pink Skirt 《YoonMin》

🦄15

Обстановката бе нажежена.
Джимин стоеше на колене с вързани ръце на кръста върху дивана с гръб към лошия Юнги.
Защо лош? Защото вече от половин час мъчеше горкото момче.

-Какво каза на майка си за да дойдеш? - мъркаше до ухото му-.

Юнги дразнеше входа на Чим с разширител. Галеше рамото му с нежните си дълги пръсти чакайки отговор. Ала само стонове се лееха от сладките устни на Чим.

- Кажи ми бонбонке, каква лъжа измисли пред мама? Че ми връщаш чинията от сладкиша?

Щом не чу отново отговор,  Юнги обхвана здраво разширителя навлизайки с него в Чим,  като го задвижи бързо.

-Отговори кучко. Дойде да си го просиш нали?

Ухото на Чим почти се разкървави от зъбите на Юнги, който тъкмо си мислеше малкия колко е вкусен. И как в действителност би го изял. Държеше косата му така че да вижда това красиво, и мокро лице. С тези пухкави розови устни.

Да, но не всеки ден късмета бе на страната на Чими. Юнги натика играчката, като плесна задника му доволно-достатъчно силно, че да отекне в голямата стая. Развърза ръцете, давайки му шанс да се изправи.
С усилия Чим стъпа на земята, усещайки как краката му омекват с всеки миг.

Юнги се отдалечи от него, палейки цигара. Разкопча две копчета от горните на ризата си, като издиша срещу прозореца.

- Това е наказанието ти. Щом не знаеш кога да говориш, ще търпиш последствията си, бебчо. Тръгвай си.

Очите на Чим бяха готови да изкочат. Но защо точно това трябваше да е наказанието му?
Макар и да не иска се примири. Преди да напусне къщата, облече палтото си и каза.

- Ще дойда утре..

Крива усмивка заигра по лицето на доминанта.

- Навън е студено. Прибери се и не излизай повече.

Бе последното, което каза Юнги.
Странно, прекалено натрапчиви думи бяха тези: "-не излизай повече"-.  Загриженост. Или просто обсебване.

Как сте ♡Angles♡?? Надявам се, че сте добре. Ето я следващата част от тази история. Дано ви допадне. Любов за Вас! ♡♡♡♡