Pink Skirt 《YoonMin》

🔞53

"Ако искаш да останеш жив, то тогава бягай за живота си -
П.с Любов"

Юнги изкачваше стъпалата към втория етаж, а неговият любим лазеше след него.
Въпросите пропити с ревност не се забавиха.

- Защо трябва винаги, той да те прибира с колата си?

Джимин мълчеше следвайки го.

- Защо излизаш само с него?

Чим бе силно притиснат между изяждащото напрежение, и красивата ревност на Юнги.

- Да не би да имаш чувства към него?

Тогава, Джимин трескаво го погледна в отрицание.

- Юнги-и..чуваш ли се?

Мин му подари погледа си в замяна.

- Кажи ми, кукло. Какво ти е? Защо ме отбягваш от известно време насам?

Как смееше Джимин, да каже истината ? Но за да предотврати необратимото се налагаше.

- Юнги..ти, ти не си ме желал отдавна ..и чудех се защо.

Мин се спря на място. Нима Чим се чувства наистина нежелан?
Разбира се Юнги. И как Не?

И тук идва момента, когато се стремиш да предпазиш нещо ценно, то неусетно го попиляваш от болка.

Егоистично е. Защото Юнги мислеше само за себе си, как той, не трябва да постъпва.

Как той, трябва да сдържа емоциите си, гняв, ревност, неистово желание да нарани любимият си.

Как той, искаше да запази за себе си този специален човек, като го лиши именно от това, което обича - Любов примесена с болка.

- Защо не можеш да го разбереш?

Юнги опитваше да запази самообладание, ала похотта и ревността бързо и сигурно замъгляваха малко останалия му разум.

- Кое? Защо си толкова потаен и някак отдръпнат от мен?

- Джимин.

Мин пристъпи към коленичещото момче, навеждайки се до нивото на лицето му. Острите му очи пронизваха това красиво създание.
Сякаш бе направен за него.

- Искам да те нараня.

Сякаш тялото на Чим го заляха с вряла вода. По цялото му тяло избиха ситни капки пот. Очите му светеха в приглушената светлина.

"Изгубих се някъде в очите ти, и аз не знам къде...но желанието ми е само едно към теб- Любов"

Ръцете на чернокосия си проправиха път към гъстата розова коса вплитайки пръсти в нея. Устните му смело намериха отсрещните.

Мига в който Чим си помисли, че може би след толкова време няма да е толкова страшно .

"Сами избрахме тези роли."

От нежна ласка, пръстите му се превърнаха в нещо жестоко.

Косите на Чим бяха в капана им. Болезнено издърпани, водейки се под негов контрол тялото му се строполи върху леглото.

- Не си научи урока!

Тези думи не вещаеха нищо добро. Не и щом излизат от грешната уста на Мин.

Дрехите по тялото на Чим бяха обезумяло разкъсани.

- Вече не носиш поли..дори пред мен ,м?

Джимин започна да се замисля, че не беше добра идея изобщо да си отваря устата. Но въпреки това вълнението да усети пръстите на любимият му по себе си бе неизмерно.

Не смееше да каже нищо. Да отговори.

Юнги засмукваше болезнено кожата по гърдите на Чим, карайки го да се гърчи. Устните му сякаш жигосваха. След себе си оставяха пожар и белези.

Пръстите му мачкаха всяко кътче кожа предоставена им.

Ловко раздалечи бедрата на Чим, намествайки се между тях. Гледаше го гладно. И почти обезумяло.
Езика му се плъзна по вътрешната им страна стигайки до входа му.
Еректиралия член на Чим запулсира под допира му.

-Моли се!

Горещия език на Мин го измъчваше. Галеше го бавно. Стискаше кожата му силно.

Разпиляваше го, и се наслаждаваше на гледката.

П.с
Здравейте ♡Angels ♡!! От доста време не мога да се добера до вас. Имах малко здравословни проблеми, за радост вече съм добре, даже имах и рожден ден на 14-ти Май, хех. Надявам се да не ми се сърдите за дългото чакане, мисля че ще си струва. Давам ви цялата си любов и дано всички сте здрави и добре! ♡♡♡♡♡♡