Pink Skirt 《YoonMin》

🔞58

*Четете на ваш риск, да предупредя.*

"Джимин, наказвам те за това, че подхранваш страховете ми."

Очите на Джимин, бяха изпълнени с любов, страх и желание.
Да обичаш, този който ти причинява болка, но да го желаеш, не е кураж, а истинска любов.

Защо тогава мислиш за Чонгкук?
Защо минава през ума ти, като повече от приятел?

Той не може да ти даде същото, Джимин!

Юнги, бе завързал ръцете на любимият си, над главата му. Погледа му не вещаеше нищо хубаво.

Спомени от преди изплуваха в съзнанието му. И макар да вярваше на Джимин, че е пазил тялото си, нещо отвътре го изяждаше. Истината, че в действителност не се е случило нищо. Или реалността, че Джимин е пожелал някой друг.

Юнги затегна въжето, което държеше ръцете на любимият му в плен. Наказание ли е, щом и двамата изпитват удоволствие- единия да разкъса отсрещния, а другия да бъде разкъсан от него.

Миговете в които Юнги, бе наказвал Чим, сякаш не бяха достатъчни. Нямаш насита, Мин. Колкото повече, толкова повече.

Садиста гледаше налудничаво, право в очите на жертвата си, трябваше да му обясни, по един, или друг начин, че единствения, който има право да го докосва, е именно- Юнги.

От устните на Джимин се стичаше слюнка, която шепнеше на Юнги, колко добре му влияе.

"Колко пъти трябва да свърша в теб, за да разбереш, че си мой? "

Юнги спусна лубрикант да обгърне пръстите му. Малкото ножче от преди, стоеше от лявата му страна.

"Колко пъти трябва да те погледна в очите, за да разбереш, че друг за мен, няма?"

Хлъзгавите му пръсти навлязоха в Чим, карайки тялото му да се наелектризира. Дишаше накъсано.
От това имаше нужда.

"Колко още да ти повтарям, че ми принадлежиш? "

Едната ръка на Юнги се забиваше бавно и дълбоко в тялото на подчинения му, а другата правеше прорез след прорез, по бедрата, по корема му, гърдите. Белязваше го изобразявайки буквата "Y". Какво по-голямо обещание от това?

"Нито днес, нито утре, никога няма да ти позволя, да си тръгнеш. "

Джимин не издържаше на сладкото мъчение, което му се причиняваше. Юнги го предизвикваше да вие тялото си, и да вика колкото глас имаше.

Садиста, лунатик, и изключително ревнивия-Юнги, бе нужно да каже условията си. Да издаде истинското си лице.

- Обещавам ти, че ако погледнеш Чонгкук с други очи, освен като на приятел..ще го намеря. Докато е жив, ще му одера кожата. След това ще я облека. Искаш да го видиш? Гледай мен, Джимин. Той е тук. Ще ти се присмивам..ти няма да знаеш, че съм облечен с него. Това ще е най-ужасяващото за теб. И най- забавно за мен.

Неусетно, Юнги правеше по настоятелни прорези, а пръстите му губеха контрол забивайки се бързо и болезнено добре.

- Червено.

Чим извика силно. Искаше да спре. Не можеше да понесе повече. Тези слова бяха смразяващи кръвта. Ненормално плашещи.

Юнги не спираше. Ножчето бе захвърлено някъде на пода, и сега ръката му се зае с шията на съпруга му.

Чим шепнеше безспирно: " Червено". Ала думите му сякаш бяха стимул за безмилостния Юнги.

Алена кръв се стичаше от всяка тънка и дълбока рана. Джимин не виждаше ясно образа на любимият си. Ръката, която бе прекъснала кислорода му, стискаше все по-силно.

Пръстите на Юнги, бяха заменени от пулсиращия му член, който още по - болезнено навлизаше все по навътре.

- Разбра ли ме ясно?

Стискаше зъби садиста. Сякаш не виждаше, че Чим страда истински.
Защо Не? Нали и самият Юнги страда? Страдаше. Сега бе огорчен.

Слуха на Джимин бе притъпен, искаше всичко това да свърши. Тялото му гореше. Чувстваше се душевно изнасилен.

Юнги отпусна захвата над шията му, обхващайки розовите коси в шепа. Устните му се сблъскаха изгарящо с тези на Чим, който не можеше да си навакса кислорода.

Садиста стимулира члена на подчинения си, карайки го да разтърсващ оргазъм, който му се стори извънземен.

Соковете му потекоха от всеки вход, слюнка се стичаше по-гъста от устата му. Очите пускаха сълзи.
А съзнанието му се превърна в черно платно, което го обгърна за миг от времето, без да предупреди.

Юнги развърза ръцете му целувайки ги. Взе тялото му, потапяйки го във ваната с топла вода. Обливайки неподвижният си съпруг, Юнги отмиваше и гнева си. Но Джимин щеше да си спомни почти всичко. Най-вече, думите, които го накараха да си помисли, че Юнги има нужда от помощ.

"Не Джимин. Юнги страда от страх да те загуби. И единственото лекарство за него, си ти."

Здравейте♡ Angels! ♡ От дълго време не бях идвала тук. Надявам се новата глава от тази книга да ви хареса. Ще се старая да ъпдейтвам повече от една книга. Благодаря ви, че ме подкрепяте, давам ви цялата ми любов ! ❤❤❤