Pink Skirt 《YoonMin》

🦄74

"Садист, и неговата красива жертва."

Чон знаеше какво ще последва-това бе неговата цел все пак.

"Защо искаш да разделиш две сродни души?"

Джимин извика силно, което стресна Кук, възпирайки движенията му. Погледна го осъзнавайки, че Чим, далеч не се наслаждава на случващото се.

Юнги чуваше всичко, поемайки от отровния дим на поредната цигара.

Чуваше истината.

- Тръгвай си..моля те! -проплака Чим-.

- Джимин, не разбираш ли, че аз имам най-голяма нужда от теб?

Толкова отчаяно се бореше за тялото му.

- Аз нямам нужда от теб! Върви си!! -поредния вик се разнесе из къщата-.

Чим избута напълно чаровното момче от себе си.

Кук склони глава, прекалено дръзко постъпи. Не беше редно.

Погледна в тъжните очи на розовокосия. Искаше да се извини, но сега не бе момента. Облече разпилените си дрехи, казвайки тихо " Чао".

Чувствата му далеч не бяха покорени. Напротив, Чонгкук щеше да се върне и да завладее Джимин. Поне това бе планът му.

Юнги загаси цигарата си, наблюдаваше как Кук се оглеждаше докато слиза по стъпалата към първия етаж.

Инстинкта му го подтикна към следното.
Бързо стана и отиде до него преди да си е тръгнал.

Засили юмрук към лицето му. Кук Не се противи.

- Разчитах на теб! Знаех си, че правя грешка!

Юнги хвана грубо яката на якето му, запращайки още два удара.

- Считай, че от сега нататък, ако те видя още веднъж, ще те Убия!

Учестеното дишане на Юнги, говореше повече за състоянието му от колкото действията.

Нагла усмивка се простря на лицето на Кук.

- Запомни, че той ми принадлежи.

- Изчезвай.-хладнокръвно изрече Юнги.-

Джимин ридаеше за постъпката си . Съжаляваше, че изобщо се поддаде. Не знаеше какво ще последва. Чуваше врявата, която се случваше. Не искаше да приеме факта, че Юнги разбра толкова скоро. Искаше да му обясни, ала щеше да бъде напразно. Не биваше, не и сега.

Чонгкук си тръгна, сякаш горд от думите и делата си. Що за наглост.

Юнги отпусна тялото си, сядайки на първото стъпало. Нямаше сили. Знаеше лицето на Джимин как изглежда в момента. Знаеше как се чувства в този момент. И всичкото това знание го правеше още по- безсилен.

Чим събра няколко от дрехите си в куфар. Също като Юнги, знаеше какво чувства половинката му. Знаеше колко е виновен и как го нарани. За пореден път.

Слизайки по стъпалата, сълзите му не спираха да се проливат по красивото му лице.
Мина покрай съпруга си. Позволи си да го погледне в гръб, не се осмели да срещне очите му, тъжните.

Просто напусна къщата оставяйки след себе си, болка ..напрежение, и ..още болка.

♡♡Любов за вас Angels ♡♡