Pink Skirt 《YoonMin》

45

"Стоя на морския бряг, и се губя в морето, както се губя в очите ти..но е твърде тихо без теб. "

Джимин прекарваше голяма част от ежедневието си да се грижи както за цветята на майка му, така и за тези на Юнги.

В късния горещ следобед бе седнал на стола гледайки към градината. Очите му сякаш бяха празни. Юнги имаше заслугата за това, че го бе променил. Вдъхнал му кураж да излезе пред света такъв какъвто е без да се страхува, че ще бъде нападнат. Юнги бе там до него..беше.

Дните се нижеха. Дори не се замисляше, че мислите му бяха превзети от доминанта. Раните му бяха зараснали отдавна. Нямаше синини. Нямаше следа от него по тялото му..

Чонгкук не одобряваше състоянието му. Искаше да го изкара от този плен на мрачни мисли. Искаше да му помогне. Стараеше се, без да го притиска.

Джимин лежеше сгушен в гърдите на Кук. Когато на вратата на спалнята му се почука. Той веднага отговори с тихо "Влез". Бе майка му.

- Здравейте момчета. Чими, би ли дошъл с мен до кухнята, да поговорим за нещо.

Чим погледна извинително към Кук, който му кимна с нежна усмивка.

Щом двамата седнаха край масата, майка му разсипа чай .

- Проблем ли има, мамо? -Чим знаеше, че майка му се притеснява за него-.

- Миличък. Трябва да ти дам нещо.. -тя бръкна в дамската си чанта, която стоеше на стола до нея. - това момче...Юнги. -при изказанато име , Чим се задъха. - Поиска да ти предам този ключ.

Тя подаде ключа в ръката му.

- Ако не е проблем, от време на време да се грижиш за цветята в домът му.

Лицето на Джимин бе мокро от стичащите се тихо сълзи. Какво означаваше това?

-Т-той..спомена ли..- гласът му се пречупи.-. Къде го срещна, мамо?

Измъчен хлип напусна устните му изпадайки в нвговия свят. Розов свят, пропит от болка.

Майка му направи ужасена гримаса, виждайки болката му. Не понасяше тази гледка.

- По-рано бях на пазар. Той стоеше до колата си и дойде при мен, щом ме видя. Нищо друго не ми каза..съжалявам.

Джимин ридаеше насреща й. Болеше го. С какво право връхлиташе отново в и без това вече разрушения му свят?!

-Ли-липсва ми..

-Знам. -тя веднага стана и прегърна синът си.-. Моля те, спри, не плачи повече.

Джимин не можеше да си поеме въздух. Искаше да му олекне, ала защо утехата я нямаше?

Той прегърна силно майка си. Попи мокрото си лице в ръкавите на тънката блуза взимайки ключа. Погледна я в очите, тя знаеше че той иска да го срещне. Да го почувства до себе си. Бе прекалено болезнено. За всички.

Чим стоеше с треперещи ръце пред вратата на къщата. Преплъзна ключа в ключалката, дъхът му секна за миг. Когато отвори вратата, аромата сякаш пропит в стените го завладя. Този така блажен аромат. Миризмата на Юнги. Неустоим..и така до болка познат.

Минавайки през стаите очите му блуждаеха. Всичко бе така, както го поменеше. Като на филмова лента всичко мина през погледа му. Първата им среща..но не и последната ..усещаше, че такава няма да има. Дълбоко в себе си, мисълта, че ще го срещне отново го крепеше.

Навсякъде имаше непознати цветя за Чим. Преди тях ги нямаше. А сега бяха на всяка крачка. Отвътре къщата изглеждаше толкова жива. Това значеше едно...той скоро е бил тук.

Аромата му се носеше навсякъде.
Чим побърза да отиде до входната врата заключвайки я. Изкачи стъпалата към втория етаж.
Влезе в спалнята му.
Така му липсваше този мъж..

Постави телефона си на нощното шкафче, с треперещи ръце събувайки долнището си ..

Тялото му потъна в меките чаршафи, които сякаш му шепнеха, че сега всичко е наред.
Че сега всичко е правилно.
Че сега отново са заедно.

♡♡♡Любов за вас♡♡ Angels♡♡
Благодаря ви. Златни сте. Мнението, което изразявате ме трогва искрено много. Давам ви цялата ми любов ! ♡♡♡