Pink Skirt 《YoonMin》

🦄1

"Всяка красота, има своето грозно минало"

Зима.

Как ли не го наричаха, "розовата принцеса" "розова близалка", "извратеняк"...но когато раните не могат да станат по-дълбоки, спира да боли. Нали?

Джимин бе 21-годишно момче, с различно мислеща ориентация. Той не смяташе за важно да отдава значение на хорските коментари и въпроси. Превръщането му в розова фурия не бе случайно. Харесваше хора от същия пол.
Живееше с майка си. Баща му отдавна ги бе напуснал считайки, че това не е семейството, което очаквал.Колко жалко. Колко горчиво. Неприсъщо за вкуса на Чим.

Розова пола, стегната около талията. Бяла дантелена риза, запасана. Розови чорапи, покриват коленете му. Розовата коса, прилично разрошена. Палтото обгърнало тялото му. Гланцирани розови устни. Всичко бе Повече от перфектно.

Влизайки в кухнята, Чим поздрави майка си, която тъкмо бе сложила две чаши с кафе и закуска очаквайки сина си.

- Как си скъпи? -погледна го с нежна усмивка -.

- Повече от добре мамо. Ти почина ли си? -лъщящите му бузи го правеха очарователен. -

- Да. Не се тревожи за мен съкровище. Кога ще тръгваш за работа? -погледна към часовника майка му, остановявайки че синът и закъснява -.

Чим се усмихна като отпи голяма глътка кафе, след това се облегна назад.

- Днес имам почивен ден, мисля да се погрижа за градината ни отпред. - цветята им бяха зимни. Неумиращи през зимата-. Докато ти ми готвиш любимото ястие.

Майка му-Шиа кимна одобрително. -Внимавай има поледица навън бебче.

Вече приключили със закуската и сутрешното кафе. Чим Излезе на верандата вдишвайки от студения въздух. Пристъпвайки към градината се подхлъзна и падна. Палтото му се надигна и полата разголи белите стегнати бедра. Що за нелепо падане? Дупето му се натърти, бе прекалено хлъзгаво не можеше да се изправи сам.

Пушеше втората си цигара с кафето. Бе облечен само със долнище на анцунг. Дългите му почти замръзнали пръсти разрошиха черната коса. Наблюдаваше розовия субект всяка сутрин. Как излиза от къщата и поема по пътя си. Бе нов в квартала. Ала само за месец, можеше да се закълне, че по очарователна картинка от Джимин не бе виждал.

Юнги бе студен човек, затворен в себе си. Виждайки как момчето пада. Очите на чернокосия се разшириха. Бе изненадан. Не знаеше какво да направи. Изгаси цигарата си и бързо се придвижи до падналото момче.

- Хайде подай ръка и да те изправим, розово бебе такова.

Хей хейй . Реших да започна ..поредната история. Стила и е нещо необичайно за моя вкус. Но ще се опитам да развия нещо интересно. Надявам се идеята да ви допада ♡♡♡ Благодаря предварително за подкрепата. Очаквам да разбера мнението ви ^^ ♡♡♡ Любов за Вас