Pink Skirt 《YoonMin》

44

"Аз ти давам сърцето си, а ти?"

Два месеца по-късно.

Джимин стоеше облегнат на прозореца гледайки към отсрещната къща.

"Моето място до теб ли е?"

Имаше много причини поради, които да остане с Чонгкук.
Той беше мил. Грижовен. Нежен.

От онзи ден в който за пръв път излязоха на среща не бе посещавал Юнги.
Решил, че му трябва време, Джимин дебнеше моментите когато Мин не стои на верандата, за да не се засичат. Бягаше от него.
Защо всичко се обърна по този начин?

Но не знаеше, че щом Юнги не е пред къщата си, той стои зад прозореца и копнее да види розовата си кукла, която така жестоко го обива с мълчание.

-Трябва да поговориш с него, Чим. Не изглеждаш добре така. Веднъж да се изясните..и всичко ще бъде наред. -Кук галеше косата на Чим-.

- Не мога да се изправя срещу него. Не разбирам защо е толкова трудно?

"Трудно е да ме забравиш."

Времето бе прекрасно. Птичките пееха радостно. Слънцето пресичаше с все сили. Джимин се грижеше за красивата градина отрупана с цветя. Тогава на улицата спря кола. Но от страната на Мин.

Джимин поливаше красивите цветове,  поглеждайки в посоката на колата. Нещо му се струваше различно. Мин дори не погледна в негова посока, което сви крехката му душа.

"Сам избра тази игра."

В този ден, Юнги зася цветя около цялата къща.

След два дни, къщата от мрачно кафяво- бе боядисана в топло бежово.

Така дните се нижеха. А Джимин така и не се престраши да отиде до домът на Юнги. Вината го изяждаше. Чонгкук всеки ден нощуваше при него и майка му. Всъщност се разбираха страхотно. Неочаквано добре.

Ден след ден, цветята около къщата почваха да изсъхват.

"Така както аз съхна за теб, Джимин"

Стола на верандата стоеше сам. Вятъра го полюшваше от време на време.

Чим и Кук готвеха заедно вечеря. Безценно време прекарано заедно.
В очите на Чонгкук не всичко изглеждаше така перфектно.

Той усещаше, че нещо не е наред.

- Бебче..нещо тревожи ли те?

Плахо попита той галейки косата му, докато Чим готвеше.

Той си пое дъх, усмихвайки се на сила.
- Всичко е наред.- "Не беше".  - Всъщност, би ли до сготвил, имам малко работа.

Той дари челото на Кук с нежна целувка, излизайки от кухнята.

Вървеше към къщата на Юнги. Всички угризения, цялата вина, мъката да не го вижда, болезненото чувство, че не чува гласът му..всичко го изяждаше бавно и мъчително.

Необичайно тихо, необичайно тъмно. Необичайно пусто..

Минавайки покрай цветята, ръката му се спусна по умрелите им цветове.
Сърцето му се сви.

Пристъпвайки към вратата, почука без да се замисли. Трябваше да му каже всичко. Мислише за себе си. За да може да се почувства по-добре.
Но какво се случва, когато човекът от който имаш най-голяма нужда, просто се разпилее във въздуха като пепел?

Джимин се огледа трескаво. От десет минути чукаше по вратата. Нямаше отговор. Нямаше никого.
Отиде до стола .."Любимито му място.." помисли си Чим, сядайки в него.

Очите му запариха. Какво се случваше?

Каква е тази болка? Тогава забеляза бяло лист застъпан с пепелника на масичката до него.

Пое го в ръцете си разтваряйки го. Премигна няколко пъти за да прогони сълзите и се зачете.

"Няма нищо по -страшно от мълчанието Джимин-а. А ти ме осъди с него. Не знам дали някога ще видиш  този лист..чувствам се глупаво, че не мога да ти го кажа..аз виждах, че не искаш да ме срещаш Джимин.
Знаеш ли? Заради теб станах по-добър човек. Харесва ли ти новия цвят на къщата?
Спрях цигарите преди месец, няма от къде да знаеш, не искаше да ме виждаш..

Мислих, че има нещо силно между нас. Усещах топлината ти до скоро. Тя ме поддържаше жив. Правеше ме щастлив. Бъди спокоен, повече няма да ме видиш, освен ако сам не го пожелаеш.

Джимин..простих ти изневяра.
Простих ти, че ме накара да се влюбя в теб.
Простих ти, че събуди демоните ми..
Но никога няма да ти простя за тишината в която ме остави. Без грижа. Без живот. Така както аз дадох живот на цветята в градината ми- ти даде живот на мен.

Така ще отнема красотата и топлината им. А ти ще стоиш и ще виждаш всичко това..така, както аз умирах всеки ден без теб.

П.с Знаеш ли? Дано Чонгкук успее да те задържи до теб, явно просто не съм роден за тази...тази болезнена, Но красива като теб, Любов."

Това бе последното, което очакваше Джимин. Сърдити облаци се нядвесиха над града, ядосано загърмяха и сякаш небето се отвори. Дъжда се изля бурно и неудържимо, така както сълзите на Джимин се лееха от очите му.

Любов за вас♡♡ Angels♡♡  Какво мислите за това писмо?