Pink Skirt 《YoonMin》

🦄42

"Въпреки всичко, греха е на крачка от нас."

В къщата на Нана.

Джемин отпи нервно от кафето си, след това погледна сериозно към чернокосия красавец.

-Чонгкук, казах ти да направиш всичко възможно за да го ангажираш със себе си. А ти просто си му дал визитка?

Кук въздъхна.

- Виж, Нана..момчето е наистина впечатляващо, но той усети, че не съм негов тип. -рече просто, облягайки се на дивана-.

-Това стани, негов тип! -почти изсъска На-.

Кук го изгледа преценяващо.

-Ти обаче, наистина не харесваш този Мин. -засмя се той-.

Джемин си пое шумно въздух отпивайки още една глътка кафе.

- Просто..аз наистина искам да предпазя приятеля си, Кук. Той понесе достатъчно..ако Юнги го съсипе, се страхувам че този път няма са успее да се съвземе.

***

Чонгкук имаше номера на Чим.
Намираше се в близост до домът му, искаше да го види. Бе глупаво от негова страна да го остави да си тръгне просто така.

Набра контатка долепяйки телефона до ухото си.

Не след дълго се чу несигурния глас на Чим.

- "Ало?"

Кук се усмихна на гласът му.

-Здравей Джимин. Аз съм Чонгкук.

-"О, здравей и на теб..на какво се дължи обаждането ти? ".

Чуваше несигурността му, почти можеше да я подуши.

-Имах работа наблизо, и се чудех, би ли искал да пием кафе?

Джимин за миг помълча. Какво толкова? Майка му бе на пазар. Юнги на работа. Беше сам така или иначе.

- "Ако не ти е проблем, може да дойдеш вкъщи."

Срам заля лицето на Чим.

-Идвам до пет минути.

С това разговора им приключи.

Имаше нещо, което Чонгкук не знаеше за по-малкото момче.
И много бързо щеше да го разбере, още с отварянето на входната врата именно от Чим.

С целия си блясък, той стоеше през високия красавец, потънал в розовия си цвят. Бледо розова тениска, запасана в късата му розова пола.  Толкова много розово, бе слабост за сърцето на Кук.

Очите му измериха всеки милиметър от тялото на Джимин. Неусетно бе затаил дъх. Такъв си беше чаровния Чим- спиращ дъха.

Джимин се усмихна неловко. Не бе свикнал някой да го гледа толкова настоятелно, но някак от хубавата страна.

- З-здравей отново.- прокле се за заекването в гласът си-.

- Изглеждаш..уау. Аз- Кук преглътна тежко вглеждайки се във влажните очи на розовокосия-.  Съм приятно изненадан.

Усмивката му се показа, давайки утеха на Чим.

След като се настаниха в кухнята и Джимин сервира кафе с домашните бисквити, които по-рано бе изпекъл за Юнги, се огледа неловко. Чернокосия не го пускаше от полезрение. Втренчения му поглед караше Чим да се зачерви като домат. Намираше се в опасност.

Без да го осъзнава.

"Мислиш ли за мен, розова кукло? "

В порядъка на мисли, Чим чу гласа на Кук.

-Как си? -попита чернокосия.-.

-Аз..съм добре. Благодаря. Има ли причина да се видим? -Чим усещаше лицето си горещо-.

- Исках да те видя, Джимин. . -красивата му усмивка не се забави-.

Чим набра края на полата си сграбчвайки го. Така се срамуваше от думите му. Бяха толкова топли и мили за крехката му душа. Чернокосия забеляза нервността му и се подсмихна. Гледката му харесваше. Толкова смутен бе Чим.

Кук се пресегна бавно, като погали страната на лицето му. Това даде покой на Чим.

-Си-сигурно имаш работа..нека те изпратя. -Чим знаеше че може да се случи нещо необратимо.-.

Чонгкук пусна погледа си на обиколка по лицето на розовокосия. Нямаше шанс да му се изплъзне. Наистина го харесваше. Искаше да се сдържи. Поне още малко. Изпитваше страхотно напрежение, кръвта му кипеше от адреналин.

До следващия миг.

Мига в който Кук, просто се изправи и го вдигна от мястото му. Обхвана нежно крехката талия пред себе си намирайки устните му.

Любов за вас ♡Angels ♡♡♡♡

Дано ви хареса тази глава. ♡♡♡♡