Pink Skirt 《YoonMin》

🦄28

" Не се страхувай, Аз  съм твоето огледало."

Музиката звучеше със висок децибел. За миг Чим не се почувства на място, но мислите му бързо бяха прекъснати от сервитьора за чийто очастък отговаряше.

-Добре дошли! Какво ще желаете?

Нана поръча напитки, тъй като Джимин не чуваше нищо от музиката, що за бар..

Джено искаше Чим да се поразчупи до колкото е възможно, трябваше да го изкара от черните мисли, които го поглъщаха..бавно, но сигурно.

Сервитьора не се забави с поръчката, щом остави таблата на масата, Чим се изуми от количеството алкохол. Имаше девет шота, и три коктейла.

Чим заклати глава отрицателно, тогава Джено побърза и поднесе към него първия шот, до колкото Джимин успя да чуе, приятеля му преброи до три. Като по команда, розовокосия погълна течността.

Бе приятно на вкус, дори прекалено добре. Насладата обаче спря да се усеща след четвъртия шот, който Чим изпи. Това ли беше целта? Да се напие?

За Нана бе невъзможно да не забележи външния му вид. Това сякаш не бе той. Тези черни дрехи, го правиха прекалено..мрачен.

Момчетата се забавляваха. Главата на Чим сякаш не бе негова. Зрението му замъглено, но все още с малко останал разсъдък. Чувстваше се лек, свободен. Чувстваше се добре.

-Скъпи, не мислиш ли че Джимин се напи? -На се притесни-.

-Спокойно, наблюдавам го. - Джено не го изпускаше от поглед-.

Няколко момчета се опитаха да го заговорят, но той сякаш не ги виждаше. Отдавна бе хвърлил шапката си, някъде сред хората в клуба, косата му бе невъзможно рошава. Танцуваше страхотно, и го правеше с желание. Тогава ... неканения Юнги, навлезе в съзнанието му усмихвайки се похотливо, както само той можеше.
Това бе последната капка от разсъда му, която се изпари.

Висок мъж застана до Джемин с напитка, поиска вниманието му.

-Би ли приел този жест, красавецо?
На го изгледа скептично и отвърна.
- Съжалявам, но съм тук с гаджето ми.
-Не го виждам наоколо, така че..
Джено бързо отиде до тях, трябваше да разкара нахалника.

- На твое място бих се оттеглил. -достатъчно внушителен бе тонът му-.

Натрапника само ги изгледа с насмешка и обърна посоката си.

Ала влюбената двойка, изпуснаха от поглед, Джимин, който вече се намираше в такси, пътувайки право към къщата на Юнги.
Трябваше да го види.

Джено набра телефонния му номер. Чим вдигна.

-Къде си мамка му?!

-Спокойно..пред вкъщи съм..прибирам се. -Чим изхълца няколко пъти-.

Джено си отдъхна.

-Искам веднага да си легнеш, и без глупости, окей?

Джимин се изкикоти в слушалката, само ако Джено знаеше пред чия врата стоеше сега..

- Д-дадено шефе! -Чим козирува, макар и Джено да не го виждаше сега-. Лека нощ, и Благодаря.

Чим затвори, и без да иска изключи телефона си.

Ръката му тъкмо бе на бравата, когато на близо от верандата се чу до болка познатия глас придружен с издишване на цигарен дим.

- Джимин..?

Любов за Вас ♡Angels♡!!