Pink Skirt 《YoonMin》

🦄18

През деня Чим се стремеше да помага на майка си, въпреки дискомфорта в задните си части. Сутринта закусиха заедно, и пиха кафе. Но Чим закусваше прав. Причината не бе известна за възрастната жена, тя се притесни. Поведението на сина й не бе присъщо.
- Как спа, скъпи? - погледа й казваше любов и грижа-.

Чим преглътна храната си, ала сякаш бе заседнал камък в гърлото му. Бе трудно дори да говори. Не искаше да тревожи майка си. Усмихна се топло и рече в отговор.

- Много добре спах, мамо. А ти?

- Аз също, мили. Искаш ли да излезем, след като закусим?

Бе невъзможно да й откаже. Така силно желаеше това нещо да излезе от него. Повече от всичко искаше да го изтръгне. Тогава майка му зададе въпроса, който не искаше да чува.

-Нека поканим Юнги, да излезе с нас,искаш ли?

Чим изпита паника. Не искаше да е около садиста, и то от сутринта, знаейки, че има нещо във входа си и причинителя да е именно той.

-Мамо..нека този ден бъдем само, аз и ти. По-късно ще отида до къщата му. Вчера занесох чиния със сладкиш и трябва да я взема.

Чим не бе роден от глупачка. Майка му много добре знаеше, че момчето й си е харесало съседа. А и изглеждаше свестен. Изглеждаше.

Преди обед излязоха на пазар, а по-късно след обяд, Чим трябваше да се погрижи за цветята пред къщата. Какво ли не си измисляше като управдание, само и само да не сяда или кляка. Джено и Нана му помагаха. По-скоро само Нана участваше в подрязването на зимните рози, гаджето му стоеше на удобен стол, на верандата и ги наблюдаваше.

- Е, какво става с онзи странник, съседа ти? Ходите ли си на гости? -Джемин се изкикоти на въпроса си-.

Чим достатъчно бе под пара, а сега и тези въпроси..

- Не. -отсече-. Да...от време на време. -по объркан можеше ли да бъде?-.

На го изгледа скептично.

- Чим..добре ли си? Това е обикновен въпрос, защо лицето ти пламна? О, почакай! Ти -го- ...харесавааш!!

Чим побърза да ступа високото момче, е до колкото му позволяваше разширителя.

-Шшшт! Някой може да те чуе! Що за глупости, Нана?? А..аз може би имам симпатии.

На не го остави да довърши, вместо това го заля с поредните въпроси.

-Вече направихте ли го? Или още не сте? А кога мислиш да му пуснеш??

Джимин се цапна по челото. Защо Джемин не можеше да говори по-тихо?! А само да знаеше, че Юнги чува всичко от собствената си веранда, пиейки следобедното си кафе с цигара.

Любов за Вас ♡Angels♡