Pink Skirt 《YoonMin》

🦄39🚫

"Любовта хапе, Джимин-а."

Сякаш водата можеше да отмие сполетели спомени. Трябваше да има начин всичко да бъде заличено. Предната вечер бе грешка. Не трябваше да се случва. Искаше да скрие истината дори от себе си. На това се надяваше  Джимин.

Тази вечер трябваше да се изправи срещу Юнги и да го убеди в противоположното. Не трябваше да се издава..не знаеше на какво е способен един садист.

Обичаше го такъв какъвто е, с цялата му болка.

Можеше да понесе всяко изтезание, стига да бе причинено от него.

Нещо в тъмната страна на Юнги, бе накарал съществуването на Джимин да заблести. Да бъде себе си пред света. До много скоро той бе построил черупка, в която никой не можеше да надникне.
Криеше се от всичко и всеки.
Не искаше да знаят какъв е. Защо е такъв. Различен. Но ето го и Мин Юнги, който прочете душата му и я прие.

Измъчваше се, че мислино изрече хиляди пъти, колко много съжалява,  а Юнги не го чува.

Облече розова тенска, с къси розови панталонки в комплект. Очарователна гледка. Която щеше да се превърне в развалина. Трепереща и плачеща развалина. Само защото понася вината си.

Пристъпвайки на верандата, се отправи към вратата на къщата на Юнги.  Почука плахо и зачака.

Отвътре се чу глухо: "Влез".
Нормално бе щом чуе гласът му да настръхне. Какво обожание изпитваше само.

Щом Чим влезе в коридора, стомахът му се сви. Гърлото му пресъхна. Дланите му се потяха. Това ли е чувството да изпитваш вина?

Заставайки с треперещи крака пред вратата на хола, зърна спокойно стоящия Мин с цигара между пръстите.

- Чаках те.. розова кукло.

Чим изтръпна. Гръбнака му се наелектризира щом почувства погледа му върху себе си. Какво му ставаше? Толкова силно влияние ли имаше този мъж върху крехкото му същество?

-Исках да поговорим.

Юнги изправяйки се загаси цигарата си в пепелника. Поряза с красивите си очи лицето на Чим. След това тръгна към него.

Джимин се напрегна. Какво трябваше да каже? Как да започне? Не очакваше Юнги да застане пред него.

Но това не се случи. Той просто мина покрай него, засмивайки се на смущеното лице.  Заизкачва стъпалата, някъде посредата им спря.