Pink Skirt 《YoonMin》

🦄23

                                                   '' Джимин, защо си толкова съвършен? ''

Чим не издържаше бе допира на Юнги. 

Минаха три дни от както разговаря с майка си, и от притеснение тя му предложи да спрат да се виждат. Това което правеше Мин, не бе нормално.  Но въпреки всичко Джимин, искаше да го зърне дори за миг, липсваше му. Ръцете на Юнги, макар и те да бяха груби към кожата му.  Устните на Юнги, дори и те да бяха напоени с отрова.  Очите му, колкото и безмилостни да бяха те.. искаше да чуе поне една дума от него.  Комплимент.. да го нарече с някое от сладките  имена, които беше подарил на Чим . Това го побъркваше. 

Часът бе 22:30ч вечерта. 

Джимин влезе в банята си за да се освежи, извърши процедурите си. 

Отвори двете врати на гардероба си, и от него искара къса бледо-розова рокличка. 

Прекара четка през гъстата си розова коса, нанесе слой балсам по плътните си устни. 

Преди да излезе от стаята си върху роклята облече бяла жилетка, която стигаше до глезените му , пръсна от любимият му парфюм и тръгна по стъпалата към хола, където майка му гледаше телевизия.

Щом той се показа на вратата, тя му се усмихна знаещо. 

- При него ли отиваш? - гласът й бе тих и спокоен-. 

- Да. Искам да говоря с него. Трябва да знам, какви са му намеренията. 

- Ами ако не иска да сте заедно? 

Чим въздиша прибирайки  къс кичур коса зад ухото си.

- Тогава повече няма да ходя в домът му. 

- Добре, пази се! Не му позволявай да те нарани отново. 

Тя помилва главата на синът си, изпращайки го до вратата.

Джимин.. защо лъжеш майка си? Толкова много ли искаш да усетиш 
Юнги в себе си отново, та чак да стигнеш до лъжа..?  

Почука на вратата му, и зачака. 

Още веднъж. 

Изчака. 

Но никой не отваряше проклетата врата, нещо в Чим се обърна. Не искаше да се прибере вкъщи без да е взел своето. 

Протегна ръка към бравата, и се оказа, че е отключено. Почти без колебание навлезе в къщата. Бе тихо, сякаш е празна. 

Мина през тъмните стаи на първия етаж,  спомени от моментите когато бе под влиянието на Юнги го заляха. Никъде не откри желания субект. Защо не му беше взел номера, за да поддържат връзка?

''Може би Юнги нарочно не го бе предложил..''

Заизкачва стълбите стигайки до спалнята му. Открехна вратата безсшумно, вътре отново нямаше никого. Единственото, което се чуваше бе водата която се среща с плочките по пода в банята. Чим сметна това за перфектно. Пристъпвайки бос по пода на стаята, остави жилетката си да падне небрежно пред вратата на банята. Оправи косата си прилежно, и легна върху леглото на Юнги по корем. Изненадата, която чакаше Доминанта бе, че Джимин бе чисто гол под роклята, и далеч нямаше намерение да говори празни приказки. 

Любов за Вас ♡♡Angels♡♡♡