Pink Skirt 《YoonMin》

🔞88

"Накажи ме, убий ме нежно. "

Джимин лазеше по пода, следвайки Юнги. Напрежението можеше да се реже с нож. Със всяка крачка ставаше по-трудно за Чим. Надушваше опасността.

Перфектно разбираше, че вината не бе изцяло негова. Знаеше, че Мин държи на него, и не може толкова лесно да загърби чувствата си към него. Но също така знаеше, че в такъв момент, като този, Юнги няма да даде прошка, не и толкова лесно.

А какъв трябва да си Ти, за да изтърпиш тази сладка болка, която може да се превърне в горчива. Кой си ти, щом понасяш заповедите на любимия, макар и да граничат с лудост? Джимин, кой си Ти, тогава?

Юнги отвори широко вратата на спалнята им . Чим пропълзя вътре, заставайки седнал на колене. Стоеше и чакаше заповед. Чакаше да се случи нещо.  Получи само тишина.

- Ще стоиш на земята, докато реша.

Чу се хлопване на вратата, и когато Чим се обърна предпазливо, разбра, че е сам. В тъмното. Сам.

Юнги слезе на първия етаж. Искаше да го накаже за всички страдания и мъки. За всичко причинено. Бутилка уиски стоеше до празната му чаша, която пак се напълни току-що.  След малко пак бе празна. Течността се разля в гърлото му изгаряйки всеки лош спомен след себе си.

Излезе с поредната пълна чаша навън. Гледаше пустата градина. Напомняше му единствено на Джимин. Сега бе разруха, но пак красива, какъвто бе самият той.

Иронията е, че Юнги не можеше да спре мислите си. Джимин стоеше в черна къса рокля, чакащ да се случи нещо, садиста да го докосне. А той какво правеше? Изпиваше  поредната чаша  алкохол. Но заедно с огъня  от него, изгаряше и всяка болка. И сега след като пожара се бе разраснал навсякъде в него, бе момента да бъде потушен. 

"Аз съм влюбеният, и готов на всичко Джимин, това съм аз. Неговата розова кукла!"

"Няма значение какво правя, болката и любовта ми са еднакво силни към теб. "

Само още няколко мига. Цигарата му се срещна със стъкления пепелник. Дълбок дъх напусна червените му устни. И всичко си дойде на мястото.