🦄60

544 67 22
                                    

"Юнги,наредих на сърцето ми да спре с лудостта си, но защо не ме слуша?"

"Джимин, тези мисли са опасни."

Чим се грижеше за градината пред домът им. Слънцето печеше с пълна сила, макар и с последни лъчи за деня.

Вълните тихо напомняха за красотата си, а лекият полъх само разказваше за тях все по-надалеко.

Юнги паркира автомобила в гаража близо до къщата. Лицето му сякаш от восък, не помръдваше. Гримасата бе безизразна. Нещо, което би стреснало всеки. На Юнги, му отиваше това изражение.

Пристъпваше към съпруга си. Искаше да каже нещо. Нещо, което може би, не бе толкова хубаво.

- Здравей.

Чаровната усмивка на розовокосия разтопи сърцето на чернокосия.

Защо не можеше да бъде деликатен и отвъд кожата си?

- Днес посетих психолог.

Щом Чим, чу това, както бе клекнал- седна назад. Защо Юнги го е направил?

- Нека влезем вкъщи.

Предложи Юнги, подавайки нежната си длан към съпруга му.

Седнали на не голяма дистанция един от друг, Чим блуждаеше с изплашените си очи по лицето на Юнги. Чакаше го да започне.

- Запознах го с историята ми.. знаеш ли какво ми каза той?

Джимин единствено разклати глава отрицателно .

Устните на Юнги се извиха в странна усмивка. След това продължи.

- Че нещо, много интересно, се случва в главата ми, Чимо.

Розовокосия не знаеше какво да каже, а всъщност беше ли нужно да казва каквото и да е било?

- Мислих, че ми трябва малко време, свободно време. Далеч. Имах чувството, че трябва да си събера багажа и да си тръгна. Да отида някъде където никой няма да ме намери.

- Не. - Чим пусна сълзите си-.

- Мислих, че ще мога да се променя. Но не се получава Джимин. Мога да се боря срещу лунатизма, мога да се боря срещу садизма, но не мога да се преборя с теб. Прекалено силен си. Очите ти ме молят да не те наранявам, но тялото и душата ти същевременно се скъсват от викове да го направя.

- Не мога да ти позволя да си тръгнеш отново. -Чим искаше да се защити-.

- Терапевта изслуша и това. Но анализа му стигна до извода, че не бива да се отделям от теб. Но условието е дори по-болезнено от това да си тръгна.

-Бих направил всичко, всичко Юнги! Само не ме напускай! Какво ти каза той?

- Не трябва да ме доближаваш.

Отсече Юнги, и сякаш нещо у Джимин се пречупи.


Какво мислите за тази глава?

Любов за Вас♡♡♡ Angels ♡♡♡

Pink Skirt 《YoonMin》Where stories live. Discover now