Pink Skirt 《YoonMin》

🚫43

"Колкото и да се бориш срещу ръцете на похотта, не можеш да й избягаш."

Ръцете на Кук се затегнаха около талията на Чим, притискайки го към себе си. Чувстваше допира му недостатъчно. Трябваше му още контакт. Тогава Чим намери макар и минимални сили, да го отдръпне от себе си.

- С-Съжалявам.. не мога.

Погледа му бе забит в земята.
Кук надигна лицето му.

-Всичко ще бъде наред, Чим.

"Беда."

Джимин се вгледа в топлите очи на чернокосия, губеше се в тях. Не правилно и грешно потъваше. Не бе редно това да се случи отново..

Първия път бе заради алкохола.
А сега?

Кук намери уатните му отново поглъщайки ги жадно. Ръцете му св преплъзнаха нежно под полата на розовкосия стискайки леко стегнатите му бедра. Бе неустоим в ръцете му.

Чим намери гъстата му коса заравяйки пръсти в нея.

"Юнги никога не го бе докосвал с толкова нежност и внимание. "

Чонгкук нахлу с език в устата му намирайки неговия. Така опияняващо бе чувството.

Щом Чим измърка доволно, Кук не се сдържа и стисна дупето му печелейки силен стон.

- Мамка му..

Чернокосия изруга, не издържаше на това момче. Бе така силно привличащ. Като магнит.

Обхвана бедрата му поставяйки го на масата.  Целуваше врата му приплъзвайки длани под дрехите му. Желаеше тялото му. И чувството се засилваше с всяка секунда.

"Нима това което ми даде бе фалшиво? ''

Джимин изпиваше устните му. Нещо в него крещеше, че нищо от това което се случва не е правилно. Но кои сме ние да го съдим?

В крайна сметка, Юнги нито веднъж не го попита "Как се чувства?"  Но Джимин не знаеше, че всъщност Юнги не изпускаше нито една крачка от него. Всеки детайл, маниер бе запечатан в главата му. Само чрез очен контакт го разгадаваше, и знаеше от какво има нужда. Винаги се стремеше да попие всяка една гримаса. Всичко онова, което съществото му издаваше. Но нима Джимин бе толкова сляп и не разбираше чувставата му? Толкова скоро ли се умори да се бори за него? И така лекомислено го замени..

- Защо не ти издържам, Джимин!? -измърка Кук-.

Чим бе готов да се предаде. Харесваше  ласките и нежния глас които му се струваха сякаш са мед .

Но тогава лицето на Юнги му се изпречи в съзнанието, и той като попарен се отдръпна от силните ръце. Всъщност ръцете му бяха място, където се чувстваше добре, в безопасност.

- Чонгку-ук.. мисля, че избързваме..

Несигурността му се стори очарователна за Кук, който погали нежно страната на лицето му.

- Всичко е наред ангелче. Искаш ли да се разходим?

***

Нана забеляза двете момчета да вървят по улицата.  Усмихна се щом ги видя заедно. Значи все пак планът му бе почти изпълнен.

- Скъпи..не мислиш ли, че постъпваш жестоко с Мин?

Джемин се обърна към него сбръчквайки вежди.

-Джено? Нали ти беше този, който не го харесва?

Джено въздъхна тежко прегръщайки Нана през кръста.

- Да, но  Джимин изглежда щастлив с него. А аз се стремя към това.

- Виж. Нека го оставим сам да прецени и избере, кой от двамата наистина се грижи за него.

Джено кимна поставяйки нежна целувка на челото му.

***

Юнги наблюдаваше Джимин, който се прибираше. Бе почти мръкнало, ала летния бриз бе освежаващ..

Стоеше на верандата мълчаливо пушейки поредната цигара. Дали щеше да дойде тази вечер при него?

♡♡♡Любов за Вас♡♡ Angels♡♡, всъщност реших да удължа малко ♡♡♡тази история. Надявам се да ви хареса тази глава ♡♡♡