Pink Skirt 《YoonMin》

🦄75

"Твърдеше любов. Обеща ми света. Подари ми болка. "

Джимин седна на верандата пред дома на майка си. Чантата с багажа му стоеше до него. Лекия топъл вятър рошеше розовата му коса, а той чувстваше този вятър, като най-студения.  Птички кръжаха над красивата градина, ала той вместо да чуваше красивата им песен, му се струваше сякаш грозен гарван да грачи.

Какво е да си сам.

Когато допуснеш грешка, знаеш че си виновен..и Не можеш да докажеш извинението си. Дори да го изречеш.  Боли твърде много. И няма кой да те изслуша. Няма кой да ти подскаже на къде да тръгнеш. Сам си. Сам.

Небето обещаваше, че скоро ще завали дъжд. Джимин не забеляза това.

Единственото нещо, което виждаше бе, спомена за фигурата на Юнги, който стоеше на стола си пред къщата и пушеше цигара.

Но него го нямаше. И кога ли щеше да дойде този кураж, и Чим ще бъде достатъчно силен да обясни. Или поне да каже нещо. Каквото и да е било.

Вятъра се засили. Птичките се прибраха. Стана мрачно. И ето го и дъжда. Не, Джимин не го виждаше, не го усещаше. Стоеше там, седнал и тъжеше за спомените, които сякаш избледняваха със всяка секунда.

Тъжно.

Техьонг правеше закуска за себе си, и приятелите му. Мислише, защо Чон не му звъни. Не го потърси нито веднъж,  а вече бе минала седмица. Не напускаше главата му. Искаше да зърне тези очи. 

Колко жалко.

Не се чувстваше много в кондиция. Навярно бе от бремеността. За която знаеха само хората на които имаше доверие,  а именно Джено и На.

- Добро утро, Те. Добре ли спа? - попита Джено, прекарвали пръсти през кестенявите си коси-.

- Да. Заспах късно, но успях да поспя.

- Радвам се. Трябва да си почиваш повече.

- Трябва да работя Джено, не мога да бъда изцяло на ваши разноски.

- Ще работиш, когато му дойде времето. Точка!

С това, тази тема приключи, но за сега. Техьонг не искаше да оставя нещата така. Перфектно разбираше, че не бива да се натоварва твърде, и знаеше къде да потърси такава, лека работа.

Закуската им мина в приказки, въпреки, че Техьонг не бе от най-разговорливите сега. Бе си наумил нещо и трябваше да стане на неговото.

Каза на приятелите си, че излиза.
И вървейки по улица на път към Цветарския магазин, преповтаряше думите, които да изрече.

♡♡Любов за всички вас♡♡♡Angels ♡♡♡