Pink Skirt 《YoonMin》

🔞19-2

Доминанта изнасилваше тялото на жертвата му със силата на мисълта си. 

Юнги погали красивото лице на розовата кукла. Изглеждаше така зависим от ласките му, толкова нуждаещ се, така жаден..

Удоволствието у Садиста преливаше.

Изяждаше с похот  мъченика си.
Колко трудно се сдържаше.

Извисен пред коленичещия, Юнги се усмихна в опит-мило, ала в очите на Чим изглеждаше, като психопат.

- Разкопчвал ли си нечий панталон?

Чим го гледаше с влажен поглед, като поклати глава отрицателно.

- Говори -изцъка Юнги-. Обичам гласа ти.

Лицето на Чим пламна. Нямаше време да се тутка повече, не бе в негова полза, а погледа на садиста достатъчно ностойчиво го подканваше.

Джимин с треперещи пръсти разкопча панталона му, изпитваните смут и притеснение бързо се замениха с изненада . Под плата Юнги бе..гол. Чим изпита нужда, това горещо и пулсиращо парче плът, да навлезе в устата му. Пожела вкуса му.

Юнги не подозираше смелостта на по-малкия. Усмивката му стана по-широка, когато усети езика на Чим по кожата на малко показалият му се член. Изсъска в задолволство.
Изглежда розовокосия се наслаждаваше на заниманието си. Уви, Юнги пожела  да натика дължината си на топло и влажно, каквато бе устата на Чим.
Това и направи.

- Покажи си езика, бебче !

Члена на Юнги звучно се срещна с езика, който го очакваше.
Садиста не се забави, цялата му дължина навлезе в тясното гърло на Чим, който изскимтя, ала се чу само сподавен стон.

Чим не можеше да поеме още веднъж толкова много от него. Разбира се,  Юнги това далеч не го интересуваше. Целта му бе да разчекне устата му. Члена му се удряше в гърлото на горкото момче . Влизаше и излизаше, бавно и бързо. Изтезание. Слюнка се стичаше от плътните му устни чак по брадичката, някои  дори си правиха път по шията му.

Юнги не издържаше на това сладко усещане, сякаш устата на Чим бе създадена за члена му. 
Освобиди устата на розовокисия, като с длан разнесе стеклите се лиги по лицето му. Това трябваше да се вижда от двама им.
Отдръпна се от по-малкия прибирайки члена си обратно в долнището.
В  спалнята му, точно срещу леглото имаше огледало по цялата стена. Вървеше право към огледалото.

Направи жест, Чим да го последва.
Пропълзявайки до там, Юнги застана зад него.

-Можеш да се изправиш, и огледаш добре.

Чим не знаеше къде се намира. Недостига на въздух замъгли съзнанието му. Изправяйки се, подпря длани на огледалото вглеждайки се в себе си.

"Цял ли съм..или съсипан на парченца?". Умствено се попита. Приличаше на една бъркотия. Мокра, със потекли съзли и влажно лице, бъркотия.

Погледа му се измести върху бледото, но прекалено красиво с остри черти лице на Юнги.  За миг се замисли, това което му причинява, харесва ли му? Толкова възбуждащо ли изглеждаше Чим в очите му по този начин? Рошав..измъчен..молещ се.
А защо, Юнги му изглеждаше толкова привлекателно? Въпреки болката. Въпреки, че му бъркаше в психиката.

- З-защо го правиш? -челюстта на Чим се бе схванала-.

Очите на Юнги потъмняха.

- Защото ми харесва, принцесо. Нека аз ти задам въпрос. Ти защо ми позволяваш?

Чим не знаеше отговора. Съзнанието му крещеше, че този оковаващ кръг от мъчения го побъркваше, от колко дни не бе на себе си.. ала само въздишка излезе от плътните му устни.

- Защо продължаваш да идваш при мен, всеки път? Добре ли те карам да се чувстваш? -садиста целеше в слабото му място-.

Чим отмести очите си от настоятелните на Юнги. Защо бе толкова трудно да каже какво чувства? Нима се страхуваше?

- Погледни се ..не си нищо особено Джимин. А съм пристрастен към теб..

Здравейте ♡Angels♡, това е за Вас, както и любовта ми! ♡♡♡♡ Може да ви изглежда малко странно тази глава, не съм сигурна дали се получи добре, но се надявам да Ви хареса.♡♡♡