Pink Skirt 《YoonMin》

🔞54

"Какво виждаш?"

Пръстите на Юнги стискаха силно шията на розовокосата кукла, която поемаше другите два пръста дълбоко и бавно в себе си.
Толкова мъчително извиваше гръбнака си.

Слюнката, която се бореше усилено да не се стече по брадичката му не послуша плътните устни и се стече по пътя си.

- Какво виждаш?

Юнги му се присмиваше,докато отнемаше и последната му глътка въздух. Знаеше, че вече не го чува.

Джимин дърпаше ръката му в опит да освободи гърлото си.

Двата пръста на Юнги, които бавно пробождаха сладкото място на Чим, се забиха надълбоко и стояха там.

Очите на Джимин се разшириха от тази лудост. Усещането бе извънземно. Искаше да го каже.

Кода.

Устните му помръдваха в жалък опит. Юнги се наслаждаваше на изнемогването му.
Нямаше разум. Само лудост.

Тогава Чим с последни думи изрече.

- Червено..

Колко подло само. Юнги се направи, че не го разбира, което е подсъдимо.

Джимин не можеше да повярва, че това се случва.

- Ч-чер-вено..!

Когато настоя, на Мин не му се понрави.

- Кога съм бил добронамерен?

Задаваше въпросите си, без да иска отговор. Той го знаеше.

Отпусна захвата над шията му, но като заместител на мига навлезе с члена си в него до край.

Дилемата в която Чим изпадна за миг, да извика силно или да се опита да поеме въздух се разпиля някъде другаде.

Изредува вдишване с вик, което помогна на дробовете му да си наваксат кислород.

Юнги го гледаше изпитателно. Оглеждаше всяка част от лицето му. Искаше го само за себе си. И щеше да се подпише върху душата му за да го докаже.

- Само се погледни..

"Развалина, която плаче да бъде построена наново."

Юнги без колебание, не чакаше сигнала на любимия си, нямаше време за това. Не му беше времето за това!

Държеше здраво сочните бедра на Джимин, забивайки се безмилостно в него.

Чим не знаеше на кой свят се намира. Ръцете му търсеха упора, какво да стисне или да избута.

Дърпаше косата си, имаше чувството, че ще полудее ако скоро не се изпразни.

Напрежението му идваше в повече. Юнги бе като магьосник, от навлизането си в Джимин уцели кълбото от нерви, което караше тялото му да се тресе, и не я оставяше намира.

Последователните тласъци в правилното място предизвикаха сълзи да потекат от очите на Чим.

- М-моля-ля те..спри..

Юнги не знаеше какво означават думите в момента. Не знаеше какво е да говориш. Знаеше единствено зверския звук от сблъскваща се плът. Чуваше единствено сподавения глас на Джимин. Виждаше единствено него. Измъчваше го. От любов.
Джимин..не го вини.

Всъщност чия е вината?

****

Ноща бе леко хладна. Джимин седеше върху стола на съпруга си и гледаше спокойното море.

Мислите му се блъскаха заедно с вълните и се размиваха.

Не само защото прощаваше на Юнги заради това, че го обича.

А просто, защото и самият Джимин имаше щипка вина.

♡♡Много любов за вас ♡♡Angels ♡♡
Надявам се главата да ви допадне. ♡♡♡