Пактът

11| Дръж се здраво

Калида

- Къде беше? - Кодиак ме посреща с мило и приятно здравей, но само в някоя друга версия на живота ни. Подминавам го като пътен знак и продължавам към касата, където се залавям да пренеса сметките на отделен лист. Най-лесната работа, която може да има вече е в ръцете му и това е да мие пода. Успешно беше накаран от Дориан след като го излъга че не е взела почивката си, за да отговаря на клиенти, докато него го е нямало. А аз допълних, разбира се, просто за да се чувства още по-принуден. И сега очите ми се смееха всеки път, в който погледнех към него.

- Сметките, които трябва да държиш са ето тук. - размахах касовите бележки във въздуха срещу лицето му. Завъртях очи, когато тръгна към мен заедно с парцала. - Бях с приятеля ти Тревър за обяд.

- Тревър? - дори без да го поглеждам можех да чуя изненадата в гласа му. Можеше да звучи наистина странно, но беше факт и дори си изкарах хубаво. - От кога сте приятели с този тъпак?

- Не е тъпак, Кодиак. - устата ми беше по-бърза от мозъка с което си предизвиках лошия му поглед. - Всъщност не можах да го попитам въобще как се е сприятелил с говедо като теб, така че ако искаш може да ми изясниш.

Кодиак въздъхна преувеличено и кръстоса ръце пред очите ми подпрян на отсрещната страна на бюрото. Торса му спокойно също се облегнаха точно пред очите ми, заради което ми се наложи да вдигна поглед право в очите му. 

- Как може винаги да си настроена за война, Калида?

- Май ми е в кръвта. - вдигнах рамене, докато се подписвах тук и там а Кодиак изглежда му беше много интересно да ми виси над главата - Ако нямаш намерението да ми помогнеш със сметките, нито да ми отговориш на въпроса може да продължаваш да чистиш. Скоро затваряме.

- Много остро се отнасяте към новите колеги. - подхвърли иронично и подпря метлата върху стената, настанявайки голямото си тяло до моето. Тук нямаше място да се обърнеш, камо ли да се поберем. - Дай да видя. - ръцете му взеха сметките за днес и с поглед започна да сканира всичко от горе до долу. Грабна лист и започна да драска нещо на него, докато аз се правех, че чета какви продукти трябва да заредим, но тайно ми беше интересно колко лесно се оправяше с толкова суми на веднъж. - Биваше ме по математика в гимназията. - сякаш прочел мислите ми отговори и на въпроса ми. - Малко преди да я започна се запознахме и с Тревър. Премести се във Флорида от родното му място в Мексико. - разказваше ми историята си, като в същото време пренасяше цифра след цифра. - Може да се каже че сме нещо, каквото сте и вие с онази твоята руса приятелка.