Пактът

26| Ще го измислим. Заедно.

Калида

Сърцето ми се разбумтя бързо в гръдния кош, за малко си въобразих, че лявата ми ръка започва да изтръпва и получавах инфаркт, но вероятно беше, защото съм спала на нея. Постарах се да се стегна възможно най-много, не исках да разбират, че при всеки контакт с тях цялото ми тяло приемаше мод на "прави се на умрял или бягай". 

- Не мислех, че все пак си оцелял след всичко във фабриката. - отвърнах хапливо, знаех, че си играех с огъня, но това подстрекаваше моя къс фитил. Като най-големия ми кошмар фигурата от сенките отново излизаше и това беше все една и съща сянка. Разпознах гласа веднага, щом заговори повече. Шибания по-нисък от двамата шибани. 

- Ще ми се същото да кажа и за теб. Но ти толкова добре подреди Боби, че сега се налага да остане в болница. Браво, малката. - имаше наистина възхищение в тона му. - Но сега ще ти се наложи да се изправиш пред много по-корави от нас. И повярвай, дори минималния ти усет за бой няма да ти помогне. - като че ли беше в затворено пространство, защото ехото се удряше стените и се връщаше четворно в слушалката. Просто искаше да ме сплаши. Докато съм с Кодиак и Тревър нищо лошо нямаше да ми се случи. 

- Всички вие сте изгубили ума си. - зъбите ми яростно заскърцаха.

- А ти си на път да изгубиш твоя. - в слушалката се чу блъскане, ритник в нещо или някой. Отекна слабо стенание. Какво се опитваше да направи този? - Престани да мрънкаш, кучко! - по гърба ми полазиха студени тръпки. На кого, за бога, говореше? - Знаеш ли, Калида, отвори ни много повече работа отколкото трябваше да свършим. Затова променяме плановете си така, както направиха Тревър и Кодиак. Радвай се, че успя да ги спечелиш на своя страна. Но не забравяй, че все пак са от Пактът. А Пактът възпитава лоялност. - шумните му стъпки затропаха по пода, докато обикаляше. Ръката ми силно стискаше телефона, не исках да го изпусна от ръката си. Исках да разбера какво още имаше да ми казва. 

- Не ме плашиш с това, отрепко. - не знаех, че гласа ми трепери, докато не проговорих. Значи все пак ме беше страх.

- Залагам живота си, че това ще те разубеди. 

Телефона на Тревър силно завибрира в потната ми длан. Снимка. Непознатия номер беше прикачил снимка. Вече не исках да знам какво има да ми казва, защото нещата започваха много да намирисват. И защо не се бях обадила да видя леля ми как е? Сигурно се поболяваше от притеснение. Аз трябваше да я...