Пактът

7| Два остри камъка искра не правят

Кодиак

Едно.
Две.
Три.

В главата ми гръмна смесица от адреналин и пълно желание да размажа задника зад преценения му Ягуар. Кърмата на мотора не ме предаде и заех първа позиция право пред него. Вече можех да чувам само и единствено шума на мотора, вятъра, който се брулеше в каската ми и останалите трима идиоти зад себе си. Имах таланта да забравям за света, когато вляза в своя свят. Можех дори да затворя очи и да знам на къде ще отида.
Но днес трябваше да бъда пръв.

Ръцете ми рязко се стегнаха около ръкохватките и забавих дишането си, за да мога да се конценрирам повече. Да стана лек и да се понеса. Проклетата Калида. Исках само да й натрия превзетия нос и не само. От това зависеше дали моя план ще влезе в действие или неговия. Вече загубих един и трябваше да работя с нея, докато бяхме тук и никак не ми се понрави мисълта да губя втори. Особено когато включваше Калида.
Краката ми рязко се стегнаха около тялото на мотора и се приведох напред, за да мога да не съм в противопоставяне с течението. Двигателя ми бръмчеше и скоро вече не ги чувах толкова близко зад себе си. Но не можех и да се отпусна, защото в следващия момент клаксон запищя към едното ми ухо. Шибаняка Зайън. И знаех много добре какво искаше да ми каже. "Май ще ми ядеш топките, Отонос". Но грешеше. Знаех по различното ръмжене на двигателя, че Тревър е точно зад мен а Ягуара започва да ме настига. Докато Зайън си харчеше шанса мотора му да не го предаде накрая с оборотите аз реших да намаля и застана на едно ниво с Тревър. Кимнах му и със знак посочих на къде да завие, за да го обградим и той вербално ми показа, че ме е разбрал. Снижи се към сърцето на мотора си и започна да заобикаля бързащото копеле зад нас. Знаех, че Тревър се беше погрижил за колата и предварително беше скъсал някои жички, които отговаряха за тайното турбо с което всеки път печелеше проклетите състезания. И, разбира се, че решихме да му прецакаме схемата. Чувах как Ягуара бавно намаляваше, за да не предизвика инцидент като блъсне мотора на Тревър и мога да се обзаложа, че си изяждаше пръстите на краката. Титнах два пъти на Зайън и той също ми даде знак. С развяващ среден пръст се снижи до първоначалната си позиция и започна да се завира в ламарината. Застанах от другата страна на колата и се насочих напред по същия начин. С това щяхме да го накараме да се заключи в тях си от шибан срам. Ненавиждах да ме гледат от високо, затова бях склонен на всяка саможертва, за да си научат мястото. Но днес саможертвата нямаше да бъде моя а на Тревър, който рязко заби предницата си в задницата на Ягуара, за да има по-близък кадър към гумите. Никой не чу как куршума се изстреля и се заби право в задните му гуми.