Пактът

28| Целта оправдава последствията

Кодиак

Мириса на хартия, метал от машините и скъпарските парфюми рязко нахлуха в ноздрите ми навявайки ми весели спомени от това място. Клуба-казино на Майкъл. Мястото за най-алчните задници съществували на земята. Всеки беше способен да продаде душата си за пари и хазарт, но когато богатите подхвърляха няколко стотин хилядарки повече, тяхната печалба всеки път се удвояваше обратно оставяйки новобранците да хапят пръсти.
Пристъпих напред, кубинките ми се срещнаха с излъскания червен килим. Никак не ме кара да се почувствам като супер звезда, но със сигурност вдигаше главите на всеки влязъл в храма на позора.

Огледах се наоколо, започнах да търся познатото лице, за което бях дошъл. Но въпреки него младо момиче, изключителна блондинка с червено червило върху пълните си устни повдигна дългата си чаша с шампанско към мен, усмихна се и въобще си нямаше и на представа, че в ума ми се въртеше раздърпания мръсен потник на червенокосата Калида. Постарах се да ѝ покажа, че не съм заинтересован и тръгнах към масите за хазарт. Трябваше да бъде тук, мамичката му. Не беше момента да си променя живота и да се откъсва от шибаната мания по харчене-печелене на пари. И без това във Флорида идваш, за да бъдеш тотална отрепка на спокойствие. Правилото е само да не качваш Фейсбук постове.

- Добър вечер, господин Отонос. - нямаше да излъжа, ако кажех, че гласа не ми беше никак познат, но лицето на сервитьора май светваше някаква лампа в главата ми. И все пак го погледнах накриво, минах с пръсти през косата си.
Черните му очи ме гледаха с видно уважение, можех да забележа, но не можех да го приема сериозно с глупавата униформа на гърдите си с името на клуба. - Коя маса ще бъде тази вечер?

О, май е онова момче на което му плащах за да носи водка след водка на придружителките ми.

- Не, не - размахах ръце пред гърдите си, хванах се как изглеждам нервен - Няма да оставам. Майната му на хазарта. Къде се намира Майкъл? - очите му се присвиха за момент, но смееше ли да пита повече въпроси.

- Той има работа в офиса си, господине.

- Можеше просто да ми кажеш, че опъва кестенява. - подхвърлих сериозно, защото ами кой от компанията му не знаеше, че умира за кестеняви момичета. А стоеше в офиса си само, за да може да пъха на спокойствие. Иначе всичко беше до последната прашинка излъскано.
Момчето се ококори, сви се с таблата в ръце. Кръглата чаша уиски се плъзна към корема му и за да бъда благороден се пресегнах и я хванах. Не помислих и секунда преди да го изпия на екс. - Пак заповядай.