Пактът

4| Жегата кара хората да правят луди неща

Ръката ми мина през дългия чертеж и задраска всеки ред от тетрадката ми. Главата ми вече пулсираше и тайно ми се щеше да беше от чист алкохол, но не и от проклетата геометрия. Дори тишината на библиотеката ми се струваше прекалено силна, когато в главата ми гласовете пищяха за помощ. Но такава и няма да пристигне, затова хващам молива и за пореден път пречертавам същия чертеж.
Часовете бяха станали прекалено дълги и прекалено уморителни и аз всеки път си напомнях, че не ми остават повече от две седмици до края на учебния семестър. И нямаше повече да виждам нито професора ми по математика, нито този по физиология.

Забих в ушите си слушалките и се помолих за последна доза сила. Устните ми леко се помръдваха с текста на 37 Stitches на Drowning Pool и за момент почувствах как душата ми се успокоява преди слушалката ми да бъде толкова силно издърпана, че изпъшках достатъчно високо, че да ми шъшнат учениците на другите чинове.
Вдигнах ядосан поглед нагоре срещайки усмивката на Идрис. Русите ѝ кичури падаха по лицето ѝ и закриваха премижените ѝ очи, докато слушаше песента.

- Добре, добре, не е зле. Харесва ми тази. По-добре е от онази агресивната миналия път. Този път нямаше ръмжене. - в главата ми се завъртя спомен за песен на Korn, но реших да не го коментирам и да се направя, че нищо не съм чула.

- Какво правиш тук?

- Уча, очевидно. - изплезни език с отегчена гримаса и размаха розовата си тетрадка в ръка. Тялото ѝ се стовари върху бюрото и започна да прелиства страниците на учебника ми, мръщейки вежди. - Това вече го бях взела с частната учителка. Нашите се стараят да ме побъркат. И им се получава.

Изсъсках.

- Не мога да си представя да правя това.

- Чувала съм, че господина приема подкупи. - смигна ми закачливо и двете се ухилихме.

- Само ако имах тази възможност щях да си я позволя. Но с късните заплати на Лий просто ще е непосилно. - избутах Лий назад в главата си и затворих учебника. Достатъчно беше това. - Може и да говоря с него за индивидуален изпит. Не взех предишния с точките, които той искаше, защото бях точно тогава в болницата с леля си.

- Не е ли задник? - изкриви вежда и скочи от бюрото. - Вчера е имало страшна нощ на гонките. - гласа ѝ достигна висока октава, когато спомена за това и същите ученици, които ми шъшнаха на мен го направиха и на нея. - Шшт на вас! - измръщи им се за секунда преди да хване раницата ми и да започне да бута нещата ми вътре. Усмихнах се на мисълта, че много добре ме познаваше и знаеше, че няма да продължавам да седя тук и да се опитвам, вместо да си изнеса задника от библиотеката и да отида на тренировката, която така усилено днес исках да пропусна.