Пактът

22| Тя не ми е враг

Кодиак

Трескаво погледнах към Тревър, който се готвеше да тръгне по пътя на Боби и Зайън, които бяха побягнали след нея като че бяха видели летящо прасе. 

- Тревър... - започнах заканително, докато чаках Ханс в бойна позиция да се изправи обратно на крака. - Ще тръгна след нея. Ти стой..

- Ще я намеря, Кодиак. - нещо в очите на този кретен ми говореше, че наистина не блъфира. Щеше да бъде супергероя й. - Жива.

Знаеше какво си мисля. И силно му стисках палци да се справи, защото после той щеше да бъде мъртвия. Бях побеснял заради това момиче. Колко глупава трябва да бъде, за да се появи тук. И съм сигурен, че го е направила след като е чула разговора. Трябваше да се досетя, че не е заспала след всичко това...или поне да си направя труда да проверя. И когато ме сърбяха ръцете за бой беше само заради нея. Хващах се как я исках жива и здрава, за да й слушам глупавите коментари отново и отново. И дори жалката мисъл, че Боби или Зайън щяха да я намерят първи ме гризеше като хамстер за топките.

Мернах с крайчеца на окото си свитите юмруци на Ханс и как беше готов за атака. Колко смело само.

- Изчезвай. - извиках на Тревър и се спуснах към копеленцето срещу мен, забивайки тялото му в стената зад него. Удари се посипаха по гърба ми, не успяха да изкарат въздуха ми, но със сигурност успяха да ме вбесят още повече. Свих крак и забих коляното си в чатала му след което зашарих с юмрук корема на Ханс, при което започна да плюе слюнки в краката ми. Отдръпнах се назад с подскоци и като че ли настроението малко успя да ми се повдигне. - Покажи ми какво имаш.

Свитите вежди на Ханс едва не се строшиха от гняв. Като че ли беше маймунка без банана си. Стрелна се към мен, избегнах десния му удар, минах с юмрук през бузата му, но това не го спря да забие круше право в ченето ми. Отметнах глава настрани и усетих лекото пощипване по устната си. Кучия син си помисли, че с една разбита устна можеше да направи нещо.

- Сладко ли ти е? - иззъби се в кървава усмивка.

- По-сладко ще ми е когато те видя как се давиш в собствената си кръв, куче на Отонос.

- Знаеш, че враг не се спасява, нали? - схванах на къде бие. Въртяхме се в кръг в очакване кой кога ще нападне.

- Тя не ми е враг, Ханс. Тя ми е шибаната приятелка.

И двамата се спуснахме като кралски кобри в битка за плячката.