Пактът

40| Всеки иска да е победител - ЕПИЛОГ

Кодиак

- И не смей да ми изтриваш номера след като излезеш от щата! - кресна Джулиет, докато галеше пърхащия от щастие с опашка Танос зад ухото. Белия ми приятел си умираше за женско внимание. 

- Моли се на Господ да не се случи.

- Нали ще се върнем за сватбата ти! Тогава ще можеш да му го припомниш отново. - обадихме се и двамата в едно и също време с Калида и се спогледахме със сподавен смях. Момичето ми не блесетеше в най-ярката си форма, но като че ли цвета се беше върнал обратно върху лицето й и червената й коса не се открояваше плашещо много както беше преди. Поставих една от чантите в отворения багаж на голямата Kia Serento присвоена от гаража на баща ми и оставих Танос да се мярка в краката на двете дами, които се прегръщаха мило и сърдечно. Огледах паркинга за следа от мотора на Тревър, но беше празен. Но когато Калида се върна обратно вчера можех да позная, че е станало нещо по зачервените й очи, но и знаех кой е причината от уханието, което се носеше от нея и клонката в пуловера й. Не го коментирах, нито тя ми сподели, но може би така беше по-добре. Знаех, че тя и Тревър имаха някаква връзка, наречи го и духовна, която аз не можех да разваля, но и егото ми не беше наранено, защото аз бях човека, който имаше връзка с нея във всеки един шибан аспект. Може би лудоста ми по нея ме доведе твърде далече, но не и достатъчно далеч, защото пътищата ни се пресекоха и задържаха. 

- Сватба с проклет нещастник, който аз все още не познавам. Нали знаеш неговата мания да ме сватоса за някой, който има достатъчно пари, та да го издържа и в отъдното. А аз съм разменната монета за рая. Та никой всъщност не го е виждал освен баща ми а той казва, че е голям хубавец. - нарочно издължи думата хубавец, но като че ли не изглеждаше много ентусиазирана. Не че аз някога щях да разбера. Но дори да не съм предложил брак на Калида, тя все пак беше достатъчно моя. - Казва, че очите му зеленеят като лятна тревичка. Кой знае с какво се забърквам. 

- Само ако имаше как... - подхвана Калида и стисна ръцете й, но Джулиет направи това само със здравата й ръка. Много внимаваше да не се доближи до прясната, но зарастнала рана. Сведох поглед и потърсих китката й. Конците бяха свалени вчера и като че ли Калида отново си взе ама хубава глътка въздух. Може би това да ги гледа й тежеше най-много – дори аз ги видях за пръв път едва мамичката му вчера. Значеше много за нея и исках да направя всичко правилно. - Все още можеш да се опиташ да говориш с баща си и да дойдеш с нас, Джу. - устните на Калида се изтеглиха в усмивка, когато видя престорения шок изписан на лицето на Джулиет и ме погледна шегувито.