Пактът

17| Болка и нежност

Калида

Сбогувах се с тихата и сладка Корнелия а Ярост мощно ни изпрати с вик от конюшнията. Опитах се да разбера защо толкова бързо потегляме от една дестинация на друга, но се хващах как бавно започвах да свиквам със смените в настроението на Кодиак. Разбира се, не пропуснахме да извикаме един на друг по някоя друга хаплива обида, но изглежда само аз се бях напрегнала за това. Мотора му набираше големи числа, което изглежда, че и той се беше задълбал в мисли. Наложи се да го сръчкам в ребрата, за да му напомня, че все още не ми е особено приятно да летя между колите, както той бе свикнал да прави. Шума в главата ми беше достатъчен дори без силния вятър, който се забиваше в каската и тялото ми. Толкова близо до това чудовище можех да попия от топлината по него и да я направя своя. Отношенията ни бяха толкова странни и просто непонасящи, но колкото и да се опитвах да го отблъсна с държание и обиди, той даже ми отвръщаше и се забавляваше. Освен когато му показвах колко настоятелна мога да стана. Кодиак беше смесица от болка и нежност, която почти не съществуваше на този свят. Имаше своето червено красиво сърце, но беше дълбоко заровено под прах и купчина маски. Най-вероятно го държеше там и за по-добре. Но колкото и да го беше грижа за мен – по някаква извратена причина – предполагам че все още беше способен да ме метне от мотора в момента, в който му вдигна нервите отново. А имаше късмет, че шлема държеше устата ми затворена. 

Отлепих глава от гърба му чак когато загаси мотора. С бърз оглед осъзнах, че се намираме пред закусвалнята "Дъга". намираща се почти в края на градчето ни близо до старите фабрики. Кодиак стъпи на земята и преметна тежеста на другия си крак, слизайки от мотора.

-  Повторих ти още двеста пъти до ухото, че не съм гладна. - блъснах каската в седалката и го оставих да се оправя с нея, но първо трябваше да свали ръкавиците от ръцете си. Все още онези черните. - Можеше направо да си ме върнеш вкъщи. Започва да става абсурдно. 

- Ще спреш ли да мрънкаш? Не звучиш вече толкова забавна.

- Извинявай тогава, да си доведа ли направо целия цирков екип? - вдигнах предизвикателно вежди срещу суровото му лице и дори когато ми показа с очи да тръгваме към входа аз застопорих на място. - Няма да тръгвам повече никъде с теб, Кодиак. Казах ти че или ще че прибереш в нас, или сама ще намеря как да се върна.