Пактът

1| Или-или

Голямата буря, облак, носещ черна сълза, пепел, поглъщаща нощта, обсипваше земята навън и дървото на малката къща направена отдавна пазеше мъжете събрали се в нея. Камината гореше, но беше студено като в гробница. Който и да преминеше, а никой не смееше, плачеше и скърбеше заради натрапчивата сила, която ги хващаше за гърлата щом погледнат към постройката. Майки се молеха в домовете, а мъже пиеха и вирееха, духа им здрав да остане, ръката силно да хване писалката и поведе бъдещето като черен кон на конци.

- Ето, Деня на Оброка е тук! - изрева силно най-възрастния между тях и дръпна края на острието от ножницата си на колана, вдигна го високо и прочете правилата от хартията пред тях. В олтара се мърдаше жива кокошка, перушината хвърчеше, но около тях нямаше и едно дете да я събира. Друг, синеок мъж, по-нисък от възрастния се извика.

- Да бъде!

Всички затихнаха и единствено кокошката разнесе своите последни мигове на тази земя. Мъжете сведоха глави напред и зашептяха.
Друг едър мъж извади от джоба си билки и поръси кокошката отгоре, докато всички повтаряха едно и също.

- Заклевам се. Заклевам се.

И всеки един от петте мъже опънаха косместите си ръце си напред.
Като че ли кръв се изливаше над тях, тавана едва не пропукваше от напрежението, но дори водата не смееше да влезе вътре. Дъх и пот се усещаше из мястото, страшна мирис на мъртво и прясна кръв, смесена от тази на животното и самите мъже.
Всеки един от тях бе порязан с един и същи нож а кръвта им попи хартията върху масата. И мъжете извикаха. Мислеха си, че това, което правят ще проработи. Но за какво ни е надеждата щом не я използваме.

- Да бъде "Пактът"!

А жените ревяха и молиха бога за благочестие и здраве. Не за тях, а за тези след тях.

°°°

- Боже, каква жега. - изрева Идрис, когато минахме последните пет километра от днешната обиколка. Спрях на място и започнах да разтривам глезените си точно както правех след всяка тренировка. Идрис се облегна на стълба до нас и захриптя недоволно. - Моля те да си викнем такси за към някой спа център. Защо все път се съгласявам да тичам с теб!

- Настояваш, че искаш да влезеш в отбора, нали така? - наведох се и завързах връзките на обувките си.

- Не, май беше защото исках да отслабна. - захапа края на пръста си и започна да чопли нокътя си. Изпънах ръка напред и шибнах леко нейната, напомняйки ѝ да се отърве от този навик. - Хайде да играем на онази игра. Обеща ми.