Пактът

5| Не трябва да има след

В ръцете си държах бележката от проклетия Кодиак и я препрочитах за двадесети път, въпреки че след всеки път се канех да я изхвърля.
Не можех да разбера какво означаваше всичко това, нито защо, по дяволите, се занимава все още с мен. Разбирам да си падаше по мен, добре, но просто се заклевам, че този човек нямаше чувства към никой друг освен себе си. Правеше го от какво..удоволствие? Да ми се подиграва? Сериозно ли?

" Всичко започна от теб, но и ще завърши с теб. Не трябва да имаш след. Искам нещо твое, което ни принадлежи, малката.

Ела на Гонката утре.

К."

Главата ми се замайваше след всяко прочитане и не можех дори с бързия си ум в девет сутринта да го разбера. Затова не трябва да има след.
След кой? Мен? Не трябва да има мен?
Какви въобще са тези лунатически глупости. Знаех си, че добре преценявам хората и точно този има нужда от доживотна помощ в най-строгата болница.

- Прекалено много ми се спи.

Очите ми се вдигнаха към спящо-ходещата Дориан и я сканирах. Къси черни панталони и тениската с логото на магазина. Изглеждаше като малко объркана в настройките гот момиче и дори грима нямаше да ѝ помогне да не се взират в грозната тениска.
Не е като да не носех същата. Разликата беше в черния клин, който бях заменила вместо къси панталони.

- Какво четеш? - ръката ѝ се подпря на бюрото и се опита да хвърли поглед към листа. Не бях толкова бърза колкото нея и затова успя да прочете първото изречение. - Това е много хубава романтик поезия. Кой ти я изпраща?

И идея си нямаше.

- От цялата каша само романтик не е, повярвай ми. Звучи ми по-скоро като чиста заплаха за нещо. - Дориан беше първия човек на който щях да си изкарам мислите не само, защото нямаше да реагира по особен начин заради който после щях да съм длъжна да се обяснявам, но и нямаше да нападне никой в края на уличката, както щеше да направи Идрис.

- Заплаха? - веждите ѝ рязко се повдигнаха нагоре гледайки ме с горчива надсмешка. - Кой въобще ще те закача теб? Най-много някой професор да ти я изпраща.

Замълчах и свалих поглед обратно към бележката в ръката си. Бавно смачках хартията и започнах да правя топка от нея, замервайки коша. Не оцелих, както очаквах да стане затова се върголи към една от станциите.