Пактът

8| Остави ме да ти помогна

Калида

*10 минути по-рано*

- Боже колко бяха готини! -  извика Идрис в ухото ми и задърпа края на ризата ми към себе си, за да ме изблъска тълпата от смърдящи на Шанел и захарен памук момичета. Когато погледа ни сканира на къде бързаха по лицето ми се разля досада, но за Идрис беше удар в самата сърцевина на сърцето. Колкото ненавиждах смазаното лице на онзи Зайън още повече ненавиждах да видя Идрис обезкуражена. Идрис, която винаги има надежда колкото и отчаян да е човека, тя все ще намери с какво да го разведри. Спомних си колко мразех да излизам от нас.

Хванах ръката й  и докато чувах въпросите й зад гърба си вече бутах жените пред себе си, че даже и отнесох две сладовкусни обиди. Дреме ми. Почти бях стигнала до мотора на Зайън и свалила глава, за да дишам есенциите на всички, когато Идрис се изплъзна от ръката ми. Главата ми се завъртя на 360 градуса от уплаха, че я изгубих, но в следващия момент можех само да присвия очи дали от неодобрение, или от прашинка във въздуха, когато го видях с ръка през раменете й. Беше хванал ръката й и издърпал до нея. Не можех да преценя дали това щеше да е една красива история, в която момичето променило лошото момче, или тотална разруха в обратната посока. Когато погледнах към Идрис, която на своя страна въобще не гледаше към мен знаех, че е време да отида и да си взема втори сайдер. Или може би бира. Въпрос на моментен избор щеше да бъде. Проклетията Кодиак се измъкна преди дори да можех да го поздравя иронично, разбира се, за победата. Дойдох на това място, защото ми бяха обещани въпроси и отговори. Не, реално той никога не беше споменавал това в уговорката, но щом вече съм тук щяха да влязат в действие. Бях решена да го намеря и да приключвам по-скоро с това, защото главата ме болеше. Болеше ме хем от мислене по Идрис и Зайън а и по себе си. Баща ми. Силно се надявам на тотални преувеличения от Кодиак. Не беше възможно в рамките на вселената да се случваше. Кодиак да познава моя баща, които смятах за отдавна изгубен и дори починал, който не съм виждала нито веднъж в живота си. Щях да излъжа ако кажа, че не съм заинтригувана да разбера частичка повече. И без това нямаше да ми е за последно да слушам хипотезите на другите хора за личния ми живот. Поредните оригинални идеи. Това е. Докоснах схванатия си врат, наредих се на малката опашка към караваната и след две минути вече отварях сайдера с пръст. Борех се достойно да не си обърна нокътя, но при рязкото включване на микрофона за малко да не хвръкне и кенчето и самия ми нокът. Вдигнах глава от земята, виждайки неприятната ухилена физиономия на Зайън горе. Все още беше облечен в целия си репертоар от мотоцикледни дрехи и дори с ръкавиците. Каква беше тези окупация на цветове относно ръкавици. На Кодиак червени, за Тревър зелени а на ръцете на Зайън се открояваше синьо. Интересен личен почерк. Вниманието ми обаче беше преместено към големите колони.