Пактът

13| Направи го ти

Калида

- Все още не мисля, че резултатите са верни. Прекалявате! - леля ми развя ръце във въздуха и започна да тъпче с крак на едно място, докато се извинявах на докторката с поглед. Наложи се да посетим лекаря ни за месечна консултация, но с всяка следваща ми ставаше все по-трудно да я навия да дойде тук. Леля ми никога не е харесвала да идва на доктори, защото според нея тя винаги си знае, ако й има нещо. Но сега нито аз, най-малко тя, имаше представа в какви дълбоки води навлизаме.

- Щом казвате, че се чувствате стабилна то това е прекрасно, госпожо Сейнт Клеър! Важното е човек да се чувства добре, за да може да е щастлив. Мисля че Абигейл ви вика само за да ви прегледа дишането. В съседната стая е. - докторката посочи махащата жена точно пред прозорчето на вратата. Двете проследихме мълчаливо с поглед дребната фигура на Марси преди Абигейл да я хване под ръка. Докторката нагласи очилата със смешните й розови рамки на носа след което се обърна към мен. Погледа й малко започваше да ме плаши и вече се чудех до къде може да стигне смелостта ми, предвид това, че попринцип тя не се славеше с големи граници. - Калида, имам една добра и една лоша новина. И ще започна с лошата. Леля ти Марси има признаци за развитие на Алцхаймер. Снимките от рентгена показват точно тези части на мозъка, отговарящи за паметта как започват да закърняват. Не е много, разбира се, но се случва. - сърцето ми беше паднало в петите. Не можеше да е най-голямото ми опасение. - Но добрата новина е, че както казах, развива се бавно при нея и е едва началото, така че може да започнем да я третираме с правилните лекарства. Надявам се този път да успее да си ги изпие. - усмихнах се горчиво, защото бях заета да хапя вътрешната страна на бузата си. - И този път не се шегувам, Калида. Ако не можеш да следиш дневната програма на леля си, а тя ако продължава да отказва да ги пие, бих стигнала до решението да ти предложа хубави домове покрай нас точно с такава цел.

- Не! - устата ми замръзна наполовина на думичката при което доктор Уенди ме погледна странно. Боже ако можеше да я помоля да ме убие само с поглед. - Леля Марси е в добри ръце, доктор Уенди. Този път ще вземем сериозни мерки. Аз също се притеснявам за нея. Това е много сериозно.

- От семейството ви има ли член, който е страдал от Алцхаймер?

- Не мога да съм сигурна. - и наистина не бях, защото не познавах никой друг освен леля си, а майка ми не доживя, за да разберем.