The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Искам да знам повече!

Времето беше хубаво и разбираемо всички хора се разхождаха навън. Бяхме седнали заедно с няколко приятели на пейка в парка. Денят беше просто чудесен, докато не дойде той. Момчето ,което превърна прекрасното време просто в мит. Той беше висок, мрачен, имаше огромни торбички под очите и сърдито изражение. Въпросът е там ,че никой не го харесваше може би, затова никога не се усмихваше.. Но какво правеше тук? В парка на слънце с всички тези весели викове? Името му беше Джак и официално мога да заявя ,че той бе най-тъжният човек, който съм срещала.
-Какво търсиш тук ,Гилински? -Попита объркано Лора (една от най-добрите ми приятелки)
-Аз ъъ трябва да говоря с Илайза за малко.-посочи ме спокойно. Но защо с мен?
-Давай говори!-извиках.
-Така добре нали знаете ,че днес пропуснахте училище?-попита брюнета.
-Да и?-повдигнах вежди.
-И имам проект по история с теб така ,че дойдох да ти го кажа..-съобщи Джак, като потърка врата си.
-Не разбирам аз съм в девети, а ти в единайсти клас.. Как така общ проект?-зяпнах го неразбиращо.
-Заради психоложката. Решила, че така ще видим различни мнения по въпроса и ще бъдем по-социални..-разясни, поставяйки думите си във въздушни кавички.
-Уф точно с теб ли трябваше да се падна? -Изпуфтях ядосано без да осъзнавам колко наистина грубо звучеше. Той стисна зъби така ,че челюстта му изпъкна ужасно много.
-Знаеш ли? Свикнал съм! Обиди и грубо държание живея над това! Сигурен съм ,че се чувстваш най-големият карък точно сега ,но нямаш избор!
-Ъъх виж съжалявам..-извиних се тихо.
-Да както и да е! Тук е записан адреса и телефонният ми номер. Ела у нас утре към 4:00 след обяд да направим проекта и да се приключва.-обясни нервно той ,като ми подаде листчето. След това си тръгна най-спокойно с ръце в джобовете.
-Господи какъв му е проблема на този! -Възмути се Клара. (Тя също ми беше приятелка ,но не от най-близките.)
-Мисля да го разпитам утре!-заявих заинтригувано .
-Ти си луда! Та той най-вероятно се друса. Пази дистанция и това е! -предупреди ме Наш. (Гаджето на Лора).
-Знаете ли вие сте едни глупави снобари!! -извиках сърдито ,като станах от пейката и тръгнах да се прибирам.
-Ние просто сме загрижени за теб!-провикна се Лора.
-Няма нужда!-отвърнах ,отдалечавайки се.
Прибрах се нашите пак ги нямаше. Взех си душ. Мислите заизкачаха изведнъж в съзнанието ми.. Беше ми много любопитно да разбера причината зад тъгата на онова момче...  Щом излязох от банята се облякох и легнах с телефона си. Изкарах онази бележка, която получих от Гилински по-рано. Записах номера на Джак в контактите си след това погледнах адреса му. Чакай малко това е на четири къщи от моята. И какво се оказва ,че живеем на една улица?
Часът беше около 23:00 ,когато се чуха викове последвани от надменен смях. Погледнах през прозореца и видях някакви отрепки да удрят момче с качулка. Веднага се изстрелях към дневната ,като грабнах първото остро нещо, което ми падна и излязох навън. Тръгнах към побойниците единият беше рус, другият имаше черна коса. Съзрях немощното лице на Джак.
Защо не се защитава? О да ,защото е над тези неща ,вярно..
Щом ме видя русият започна да се смее.
-Братле виж я тая курва! -блондина побутна чернокосият, който нанасяше пореден удар по винаги тъжното момче.
-Охо какво си имаме!? И с тази вилица ли ще се защитаваш?-попита тъмнокосият ,като на лицето му се появи самодоволна усмивка. Пусна Джак и започна да се приближава към мен.
-Не я докосвай!-изсъска през зъби Гилински, правейки опит да се отскубне от хватката на блондина, който току що го бе сграбил.
-Абе на теб не ти ли стигна?-изкрещя русият ,като посегна и го удари. Чернокосият стисна ръката ми толкова силно ,че изтървах вилицата.
-Сега ще ме слушаш госпожичке! Ясно?-тихо прошепна в ухото ми той. Аз само кимнах уплашено като погледнах към Джак ,който се превиваше от болка. Цялото му лице беше в кръв..
-Е какво ще я правим?-зачуди се русият.
-Може да се позабавляваме!-отговори през смях чернокосият.
-Не не не!-виках ,стреснато аз.
-Спокойно миличка ще боли само в началото.-обясни с усмивка на лице блондинът, като започна да си разкопчава панталоните.
-Дръж я ,Бек!-Аха значи чернокосият е Бек.. Не ,че беше най-важното в случая. Той ме хвана толкова силно ,че дори не можех да помръдна. Русокосият се приближи до мен ,като погали бузата ми. Тогава видях как Гилински отново се изправя и хваща нападателя ми за врата.
-Какво си мислиш ,че правиш?-попита ядосано Джак ,като го удари с юмрук в стомаха. Чернокосият ме пусна и тръгна към брюнета ,но аз намерих вилицата и я забих в гърба му. Бек изкрещя, обръщайки се да ме зашлеви ,но Гилински го спря.
-Не знаеш ли ,че никога не трябва да посягаш на момиче-Зяпна го кръвнишки Джак, удряйки лицето му. Хванах Гилински за ръката и побегнахме към къщата ми.
-Къде отиваме?-идва говореше той.
-У дома!-обясних ,като бързо отключих и влязохме, а след това залостих.
-Ти да не откачи защо ти трябваше да ми помагаш? -гледаше ме притеснено Гилински.
-И да оставя да те убият ли? Та ти дори не опита да се защитиш!-изкрещях през сълзи.
-Цялото ти лице е в кръв! И даже не съм сигурна как стоиш още на крака. -продължих.
-Свикнал съм случва се постоянно!-гледаше да ме успокои Джак ,като седна на дивана.
-Постоянно? Господи това не е правилно! А какво правиш навън в единадесет часа вечерта? -полюбопитствах.
-Аз просто обичам да се разхождам вечер и да размишлявам..
-Добре както и да е ще намеря нещо за раните ти. -Заявих тръгвайки към шкафа с лекарства. Напоих един памук и започнах да чистя лицето му. Щом махнах всичката кръв останаха само синините под очите, носа и челюстта му.
-Господи не мога да те гледам!-устните ми потрепнаха и отново започнах да плача.
-Знаеш ли аз ще си тръгвам и без това единственото ,което правя е да натъжавам хората.-Обяви той ,като се изправи.
♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥
Това е новата ми история! Надявам се да Ви харесва как започва ,ако е така може да дадете глас или да напишете коментар дори да е само ,,некст,, ♥