The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Обичам го мамка му

Гледната точка на Гилински
Сигурен съм ,че ме мислите за повече от нищожество.. Но повярвайте.. Историята има и друга страна.
Ретроспекция
Седях на скучното си работно място и зяпах скучните разхождащи се празни души. Мислех единствено за Илайза. Ако трябва да сравнявам нея и мен като предмети то аз бих бил празен бял лист а тя боичките ,които го правят уникален.. Следях всеки един човек и обхождах с поглед всяка подробност. Странно как ми се изплъзна най-видимото, а именно приближаващи към мен познати лица.
-Ъмм с какво мога да ви помогна?-усмихнах се сконфузно от факта, че не се сещах за имената им.
-Нямаме време за това, Джак! Тук сме, за да поговорим с теб относно Илайза..-ето от къде знаех тези двамата.. От градинката.. Те бяха с Лайза и още няколко човека.
-Аха?-присвих очи неразбиращо и нарочно започнах да се занимавам с подреждането на мамка му вече сгънатите дрехи.
-Гилински! Тази блуза по-изгладена от това няма да стане!-скастри ме синеокото момче.
-Ще карам направо! Дано част от думите ми се запечатат в мозъка ти!-Изсъска грубо блондинката.
-Целият съм в слух!-вдигнах ръце и ги спуснах, като ударих бедрата си.
-Влияеш зле на Илайза!-изстреля момичето.
-Защо мислиш така?-Заковах заинтересувано поглед върху нея.
-Успеха ѝ ужасно се понижи да не говорим за социалния ѝ живот. Ти я направи емоционално нестабилна, Джак! Ти я съсипа!-последните думи се повтаряха и повтаряха в съзнанието ми, а сърцето ми за миг спря да тупти.
-А-аз не я държа при мен на сила..-опитах да се защитя, гледайки в една точка.
-Не е това въпроса! Тя не би те оставила, защото те обича.. Истинският въпрос е дали ти я обичаш?-повдигна въпросително вежда момичето.
-Разбира се, че я обичам!-Заявих с леко насълзени очи.
-Тогава защо я принуждаваш да изтърпи всичката тази болка?!-въпроса, на който не успях да отговоря..въпроса, който ме замисли..въпроса, който ме накара да осъзная, че синеочката бе права..
-Седнах на стола зад касата и зарових лице в шепите си.
-Мамка му.-промълвих.
-И сега какво, Джак?-Попита ме момчето.
-Ами ще намеря начин да я накарам да вярва, че нямам чувства към нея..-обясних през сълзи.
-Гилински знаеш, че това е най-правилното решение..-приближи се русокоската и ме прегърна.
-Имам план!-Обади се брюнета.
-Ще извикам една позната да се направи на твое гадже. Лора ще излезе на кафе с Илайза докато ние репетираме.. След това те двете ще се устремят към магазина и ти.-посочи момичето.-Ще покажеш на Ела, Джак и Мелъни, които ще се натискат най-спокойно на пейката срещу магазина.-свърши плана си синеокият и ме погледна въпросително. Помълчах малко, обмисляйки всичко.
-Съгласен!-Кимнах, а те въздъхнаха с облекчение.
-Ще пиша на Ели!-заяви Лора.
-Аз на Мелъни-съобщи тъмнокоското.
Край на ретроспекцията
Сега съм тук. Вкъщи. Сам както преди. Седях замислен от всичко, което сякаш на стара лента превърташе по няколко пъти точно най-тежките за мен моменти. Как исках да отида да я прегърна и утеша. Тя ще поплаче..ще ѝ мине и ще намери някой, който да я прави истински щастлива..
Обичах я ужасно и не бях сигурен дали стореното беше правилно.. Реших, че малко чист въздух ще ми дойде добре сложих яке и обух маратонките си. Излязох и тръгнах към близкия парк. Отдавна не бях пушил, но това беше доста подходящ повод. Минавайки покрай къщата на Илайза се спрях. Огледах я и се вслушах. Чуваше се приглушен плач. Преглътнах буцата образувала се в гърлото ми и продължих по пътя на вечната тъга.
Месец по-късно
Гледната точка на Илайза
Вече преодолях Джак.. Мисля.. Чакайте, чакайте! Кого по дяволите залъгвам?
Пред приятелите си се правих на винаги весела, но щом се връщах у дома плачех вечер, след вечер и се превърна в ежедневието ми.. Дори започнах да се самонаранявам, което донякъде ми помагаше да преодолея неспирната болка.. Толкова ми липсваше това копеле! Толкова не бях готова за случилото се! Такава глупачка съм, но го обичах и това е! Не ми пукаше , че ми изневери.. Дори да нямяше основание..
Готова бях да му простя още на секундата!
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Нова глава, хора! Надявам се да Ви е харесала! Как очаквате да се развият действията от сега нататък?