The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Хладина

Рингтона на телефона ми ме събуди и с ръка зашарих по нощното шкафче без да отварям очи. Сбръчках вежди от неуспеха да го докосна и изпуфтях нервно, защото бях принудена да вдигна клепачи.  Грабнах устройството и седнах в края на леглото, виждайки непознат номер долепих слушалката до ухото си.
-Ало..-вдигнах сънено и легнах назад очаквайки отговор.
-Здравейте! Познавате Джо Съг нали?-чу се от другата страна.
-Да.. Защо? Кой се обажда?-погледнах към спящия Джак, а после забих поглед в тавана.
-Не е страшно.. Припадна за малко и бълнуваше нещо подобно на "Не отивай там Илайза." . Обажда се личния му лекар. Просто исках да знаете.-обясни човека бързо.
-Припаднал е..-забих нокти в крака си от притеснение.
-Да когато си тръгнахте с онова момче мисля веднага след това той се изправи, започна да блъска по стените и да крещи.. Отзовахме се мигновено, но вече беше паднал на земята.-разказа.
-Още ли не се е събудил?-цялата изтръпнах.
-Не..-въздъхна тежко лекарят.
-До десет минути съм там!-съобщих и затворих, не откъсвайки поглед от една неопределена точка. Иззад мен Джак се прозя.
-Добро утро Ели..-привлече вниманието ми. Усмихна ми се, но щом видя сълзите в очите ми се ококори и веднага се приближи, обгръщайки ме.
-Какво има?-попита тихо галейки гърба ми.
-Трябва да отида в болницата...-Заявих и една сълза се стече от окото ми.
-Какво е станало Лиз?!-извика за да ме изкара от транса.
-Нямам време..-грабнах един негов пуловер и бързо сложих панталона си.
-Ще те закарам..-погледна ме тъжно Гилински. Аз спрях да се движа и го загледах, като леко се усмихнах и се приближих. Целунах го и го прегърнах.
-Ще се оправя.. Моля те.-избърсах сълзите си.
-Ще ти разкажа по-късно сега трябва да вървя..-обясних, а той кимна и ме пусна. Виждаше, че се променям усещаше, че има хладина.. Търсеше топлината, но тя не успяваше да докосне сърцето му знаеше, че може да ме изгуби, но въпреки всичко ме оставяше защото разбираше ,че съм нужна другиму. Той обаче не приемаше факта, че обичам само него толкова силно..само него и никой друг. Опитвах се да му го докажа, но в опита си започнах да се усъмнявам в доводите си. И какво ставаше.. Простичката сила на надеждата ме влачеше към колата, а неспирни водопади се лееха от очите ми. Всичко се случваше толкова често.. Вече не знаех кога изпитвах радост.. Прехвърлих я на любим човек, но вече любовта за мен не беше най-важна, щастието също и какво излизаше, че бях загубила това заради което ме обичаше онзи, на когото го предадох и в мен не беше останало нищо освен малко пламъче, което се разгаряше щом го докосвах. Усмивката ми седеше по-добре на неговите изстрадали устни и проблясъка в очите ми сияеше по-прекрасно в неговите прозорчета към света. Сега се очакваше от мен да дам пламъчето си на Джо, защото това ми оставаше.. И бях склонна да го направя. Исках единствено да е добре.
Пристигнах пред болницата и като жив труп излязох от колата, тръгвайки към стаята на Съг. Влязох вътре и щом го видях.. Бледата му почти сива кожа.. Слабото му лице и торбичките под очите. Усетих как пламъчето угасва, усетих сърцето ми да бие съкрушено. Легнах до него, защото краката ми се подкосиха и бях готова да падна. Единствено исках да видя сините му очи, които може би щяха да дадат малко огън на празната ми душа. Сълзите мокреха болничната му нощница, ръцете ми го бяха обгърнали толкова силно.. Не исках да го пускам докато не се оправи..
-Всичко ще е наред мило мое пламъче..-прошепнах едва, защото нямах сили да го изрека по-силно.
Тогава се сетих за всичко, което преживях.. Можех да се боря.. Имах още сили. Изживях много но не достатъчно за да се предам! Стиснах ръцете си в юмрук и изхлипах тихо. Погалих челото на момчето. Прокарах пръсти през тъмно русата му коса, разресвайки я. Погалих челюстта му, гледайки с надежда. И така няколко часа.. Усещах как се изморявам, как ми се приспива и колко искам да затворя очи......
              Гледната точка на Джо
Не можех да се движа.. Нито да отворя клепачи, но усещах нечие присъствие, нечие докосване. Гласът ѝ ми беше много познат. Лиз.. Сърцето ми се късаше.. защото ѝ причинявах подобна болка.  Не я заслужаваше. Защо въобще ѝ пукаше за изрод като мен. Та аз я ревнувах от шибаното ѝ гадже.. Толкова съм болен, че бих се съгласил, ако ме сложат в изолатор вързан на стол без светлина и с малко храна колкото да не умра.. Сега е шансът ми..
Моля се всяка секунда.
Да загина и това да е краят ми.
Обичам те Лайза.
Ти си единственото нещо заради, което искам да умра.
Но щастлив.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Нова глава😭😭😭😭😭😭😭
Какво мислите? Аз Ви оставям, защото отивам да плача.. Чаооо!
Обичам Ви не го забравяйте!❤️❤️