The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Като семейство

-Наистина ли?-зачудихме се в един глас.
-Мхм.-усмихна се Гилински и поиска прегръдка. Ние го гушнахме и тръгнахме към колата ми.
{...}
Щом паркирах пред нас слязохме и тръгнахме към двора на къщата.
-Страхотен дом!-гледаше с възхищение детето. За мен не беше нищо особено..
-Мерси миличка!-усмихнах ѝ се и щом отключих я поведох през вратата. Щом се обърнах към Гилински той ме гледаше с усмивка...такава каквато ме караше да се разтапям.. Чу се гласа на баща ми.
-Скъпа!-тръгна към мен ,а аз не успях да скрия Ани зад краката си и той я видя.. Ъгхх сега следват досадните родителски въпроси..
-Чие е това дете?-попита мъжът на средна възраст, заглеждайки се в тъмните очички на момиченцето.
-Това е Ана.. Тя е сираче.. Ние с Джак ще я гледаме.-ибясних, обръщайки се към Гилински ,който зяпаше баща ми със страхопочитание.
-Нали Джак!-изшепнах и го бутнах с лакът ,за да излезе от транса, в който бе попаднал.
-Да ъъ да..-Отвърна, преглъщайки тежко като за момент откъсна поглед от настойника ми и ме изгледа уплашено.
-Как две деца ще гледат дете?-намръщи се татко, гледайки, ту към мен, ту към гаджето ми.
-Тате Гилински е пълнолетен.. Има това право!-възразих.
-Но вие..вие сте много млади за подобна отговорност!-извика сочейки детето, чиито очи се бяха напълнили със сълзи.
-Моля те спри не виждаш ли ,че я плашиш!?-разкрещях се, а Джак я хвана за ръчичка и застанаха в ъгъла на стаята, от където ни зяпаха.
-Въобще как ти хрумват подобни неща ти имаш и да учиш!-караше ми се баща ми.
-Оо и какво да я бях оставила на улицата или не не още по-добре в сиропиталището ,където кой знае какво щеше да ѝ се случи!-саркастично подметнах.
-Това е толкова необмислено.-въздъхна мъжът щом хвърли поглед към двата чифта уплашени очи.
-Но щом толкова искаш няма да те спирам.-усмихна ми се ,а аз го прегърнах облекчено.
-Джак защо седиш там?-попита възрастния човек младото момче.
-Аз ъъ не исках да ви преча господине..-баща ми се изсмя при думите му.
-Господин?-хилеше се неудържимо.
-Говори ми на ти!-пожела човекът с почти побелели коси.
-Добре щом настоявате..настояваш!-съгласи се брюнетът и подаде ръка на татко.
-Виждам оправил си се след побоя! Ужасни вандали бродят посред нощите!-възмути се баща ми.
-Ъъ..да са ме били ли?-почеса се неразбиращо зад врата Гилински.
-О ти наистина си се ударил лошо явно не ПОМНИШ, ЧЕ ТЕ ПРЕБИХА!-говорих бавно ,за да схване идеята.
-Ооо да сега си припомних..Вярно..някои неща още ми се губят..-засмя се в неудобството брюнета.
-Ясно..-гледаше ни леко не вярващо баща ми.
-Къде ще я гледате?-зачуди се възрастни мъж като леко разроши косата на Ани.
-В нас а Илайза ще идва да я вижда, когато ѝ е удобно.-предложи Джак като вдигна момиченцето на ръце.
-Сигурен ли се ,че можеш да я гледаш сам?-повдигнах вежда настойникът ми.
-Мда ще се справя!-убеди го Гилински като се усмихна леко.
-Значи ще живея с теб!-зарадва се момиченцето. Той кимна положително.
-Илайза ние с Ани отиваме у нас! Ела ако искаш!-предложи Гилински ,целувайки челото ми.
-Ами татко е тук за малко и ще остана ,за да прекараме време заедно.-отказах.
-Мдобре пиши ми!-махна ми брюнетът и поведе детенцето след себе си.
{...}
-Гилински е имал тежък период в миналото..-поклати тъжно глава възрастния мъж.
-Чакай как..как разбра-гледах го с объркване.
-Аз и неговия баща бяхме най-добри приятели, Ели!
-Не е възможно...-застанах невярващо срещу баща си.
-Дейвид...колко забавен и весел човек, ожени се за детската си любов Катрин и имаха красиво детенце на име Джак. Да ,но години по-късно Катрин се разболя..той стана вял и болезнено слаб... Аз го гледах с мъка ,не смеех да кажа и дума... Два месеца след смъртта на любимата му той се превърна в твърд и суров човек. Не желаеше да гледа как Гилински плаче ,защото това го съсипваше психически...Илайза той се побърка разбираш ли ме?-разказваше татко с насълзени очи... На мен също ми стана тъжно.
-Ако Катрин гледа сега от небето знай щастлива е ,че се появи в живота на сина ѝ!-Сложи ръка на рамото ми.
-Хайде стига с тази тъжна тема. Какво ти се прави? -усмихна се фалшиво баща ми.
-Нека хапнем и поговорим за нещата случващи се около мен!-предложих.
-Добра идея!-съгласи се и ме прегърна силно.
       Гледната точка на Гилински
-Е Ани това е новият ти дом! А сега ще те запозная и със стаята ти!-засмях се и я вдигнах на конче.
-Нямам търпение! Мога ли да ти викам татко?-зачуди се тя.
-Разбира се!-приех това макар да се чувствах странно от факта.
{...}
-Тук сме!-влязохме в красива стая с кремави пердета и мраморни мебели. Ахх стаята на мама..
-Красиво!-зениците на Ани се уголемиха щом зърнаха помещението.
-Всичко е толкова прекрасно ,но не разбирам защо го правиш... защо реши да ме гледаш?-обърна се обърканото момиченцето и кафявите ѝ очички се забиха право в мен.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Уфф хора колко време чакахте за тази глупава глава... Все пак съм длъжна да помоля да коментирате ,за да разбера ,че има интерес към историята! ❤️❤️❤️ феновете на Гилински са най!😘