The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Бих му дала всичко

Не е ли странно как човек успява да постигне усмивката или тъгата ти само с две прости думи. Две но достатъчни да разбереш дали го искаш или просто не си заслужава.. "Обичам те!.. Красива си!.. Мразя те!..Разкарай се!..". На никой не му е лесно в любовта.. Разбира се, че никой не в перфектни отношения с половинката си и винаги ще имате разногласия, но това или ще ви сплути още повече, или ще осъзнаете, че не сте един за друг.... Страх ме е единствено от факта, че съм готова да му дам всичко, а не съм сигурна дали той е съгласен да поеме тежестта на моята отдаденост...
Измъкнах се от обятията на Джак като покрих голото си тяло с почти прозрачен  халат от коприна и обух чехлите си на еднорози.  Влязох в банята и спуснах покриващата дреха.  Огледах се в огледалото и докоснах петната по врата си. Кожата ми настръхна при леката болка породена от допира, обхождащ синините.  Пуснах водата и изчаках ваната да се напълни. Влязох вътре и отпуснах тялото си, оставяйки топлината да го завземе.
-Илайза?!-потърси ме съненият дрезгав глас на Гилински идващ от спалнята.
-В банята.-съобщих и чух приближаващите му стъпки. Той влезе, приклекна над мен като облегна лакти на края на ваната и постави целувка върху устните ми. 
-Мисля да приготвя нещо.. Гладна ли си?-попита с усмивка.
-Мхм.-кимнах умислено. Брюнета забеляза това и ме погледна объркано.
-Добре ли си?-повдигна вежда и докосна челото ми.
-Да просто съм замислена.. Нищо важно.-Усмихнах се фалшиво.
-Ели... Наистина съжалявам. Знам, че ще ти е доста трудно да възвърнеш доверието си към мен, но моля дай ми шанс.-погледна ме тъжно и хвана ръцете ми.
-Добре.-съгласих се тихо и той ме целуна по носа.
-Ще излизам вече.-обясни и се изправи.
-Обичам те!-каза преди да излезе.
-Аз също!-прошепнах едва доловимо.
{....}
Влязох в стаята си и облякох спортно бельо вдигнах косата си на кок и тръгнах да слизам по стълбите към кухнята.
Гилински пържеше филийки, а аз застанах пред кафе машината и си пуснах дълго. Джак обгърна кръста ми и постави брадичка на лявото ми рамо. Аз стиснах очи от психическата болката, която понасях при всеки негов допир.
-Ще хапнем ли?-попита в ухото ми.  Аз кимнах, почти незабележимо и се отместих от него. Седнахме на масата и започнахме да се храним в тишина.
-Е събота е! Прави ли ти се нещо?-усмихна ми се топло.
-Не особено,Джак...-Гилински стана и ме вдигна на ръце. Сложи ме на дивана и започна да ме гъделичка. 
-Толкова си красива!-изведнъж се спря и загледа очите ми. Целуна ме и се усмихна на себе си.
-Джак не съм в настроение...-изгледах го отегчено. Той се намуси и се отдръпна.
-Какво има?-сддна до мен и потупа гърба ми.
-Обичам те.., но нещо не е както преди..-обясних, забила поглед в краката си.
-Разбирам..-кимна тъжно.
-Не! Ти не разбираш, Джак... Аз самата не се разбирам..
Някой позвъни на звънеца.
-Кой може да е?-погледнах объркано към Гилински, а той повдигна рамене.
Щом слязохме отворих вратата и пред мен застана Брук.  Прегърна ме и влезе, но щом видя Джак замръзна на място.
-Джак!-засмя се и го прегърна.
-В този Джак ли си влюбена?-ухили се насреща ми.
-Даа.. Защо?-попитах бавно.
-Той ми е приятел!-усмихна се.
-Ама как? Какво?-Зяпнах в учудване.
-"Хора с тъжно минало"-обясни Гилински.
-Ии сега заедно ли сте отново?-попита Брук.
-Чакай ти от къде знаеш че сме късали или въобще че сме ходили?-повдигна вежда неразбиращо Джак.
-Запознахме се в училище преди почти месец и тя ми разказа за теб!-разясни Бруклин.
-Аха ясно.-гледаше ту към мен, ту към Брук другото момче.
-Ъм Ели ще е добре да си облечеш нещо!-каза тихо през зъби Гилински.
-Опа да..-засмях се и взех една жилетка.
-А ти защо си тук?-попита Джак.
-Дойдох да видя как е Илайза.. Оуу бях забравил колко болезнено ревнив си!-пошегува се с него.
-Е ще тръгвам..-усмихна се и ни махна Бруклин.
-Ъмм чао!-изпратих го.
-Искаш ли да се разходим?-попита Джак мило и целуна челото ми.
-И без това няма да мирясаш..-кимнах и се облякох. Обух маратонки и излязохме.
-Чух, че са отворили лунапарк в центъра!-Възкликна весело брюнета.
-Отиваме ли?-хвана ръката ми и ме изгледа с мили очи, на които не можеш да откажеш.
-Отиваме!-усмихнах се и се запътихме към въпросното място.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Ще ви помоля, ако главата Ви е харесала да вотнете. За мен е наистина важно! Добавете коментар долу, дори да е критика, наистина искам да се подобря, ако сегашното ми писане не Ви допада.. Обичам Ви!❤️