The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Никога не бих си го простил!

-Ти си болен.-Изсъсках през зъби и струйка алена кръв се стече от носа ми. Той вдигна безжизнените ми ръце над главата ми с една ръка а с другата започна да разкопчава едно по едно копчетата на дънките си.
-Помощ! Някой чува ли ме!?-изкрещях колкото можех и започнах да упорствам ,но щом разбрах ,че съм твърде слаба отпуснах напрегнатото си тяло и няколко сълзи се пророниха по измъченото ми лице...
-Тихо кучко!-изсъска момчето и ми удари толкова силен шамар ,че щях да падна ,ако не ме държеше здраво.  Не успях да издам и звук повече, а просто се оставих на неговите безмилостни действия. Той се ухили победоносно и пусна ръцете ми ,за да смъкне и моите панталони. Аз прекалено изтощена ,се свлякох върху него ,защото краката ми вече не ме държаха.
-Стегни се!! Те първа започвам!-прошепна в ухото ми и ме надигна. Стиснах очи и сълзи продължиха да се стичат по страните ми.
-М-м-м-моля те..-захълцах отчаяно ,гледайки в безпристрастните му сини очи. Той сякаш не ме чу. Продължи да поставя множество смучки като тръгна от врата надолу. Свали едната презрамка на дантеления ми сутиен и започна грубо да целува рамото ми.
-Хубаво бельо ,скъпа!-намигна ми ,а аз направих още един неуспешен опит да се измъкна. Забелязах как дръжката на вратата се завъртя и някой нахлу в тоалетната с нечовешка скорост. Няколко секунди по-късно русият бе на земята. Понасяше силни удъри от все още неизвестната фигура... Спасителят ми се втурна към мен и заговори с дрезгав загрижен глас.
-Илайза...-застана до мен и свали връхната си дреха като ме покри с нея. Сега ясно виждах кой е и това беше Уилкинсън..
-Сам?! Какво правиш тук? Къде е Джак?-заплаках отново и го прегърнах, уплашено.
-Аз се питах същото... Писа ми много странно съобщение..
-"Много съм зле.. Потърси Илайза моля те... Тя е по-важна от всичко!"
-Джак!-изхлипах и тръгнах да излизам.
-Ели! По бельо ли?-погледна ме объркано бяло русият и се наведе за да вземе дрехите ми от земята.
-Идвам с теб!-заяви щом се облякох и застанах пред вратата.
-Както искаш... Чакай и ти ли учиш тук?-попитах бързо и вече тотално объркана, докато тичахме из коридорите.
-Може да е в двора! И да аз уча тук от 4 години.-отговори Самуел. Без да му отвръщам тръгнах към изхода на училището.
-Няма го!-получих лек срив и започнах да се побърквам.
-Къде е? Искам да го видя!-виках силно без да се замислям колко тъпо изглеждах отстрани.
-Успокой се моля те ще го намерим.. Нали ми е писал.. Значи има телефон.
-Идиот! Защо не му звънна до сега?-започнах да го блъскам по гърдите.
-Звънях му ,но не вдига!-обясни ми той с малко по-висок тон.
-Звънни му пак!-настоях. Очите ми пълни със сълзи държаха с все сили предстоящото наводнение. Отново ходилата ми се огънаха и паднах в краката на Уилкинсън. Той ме пое на ръце и тръгнахме на някъде.
-Мисля ,че знам къде е!-заяви. Това негово изказване ме успокои и се унесох.
{...}
Събудих се в скута на Джак. Той ме гледаше загрижено ,а по лицето му отново се виждаха рани. Погалих профила му с ръка и се усмихнах. Не смеех да кажа нищо. Точно сега се радвах ,че отново мога да го докосна, да почувствам пулса му и да се вгледам в очите му.. Той също не промълви и дума. Целунах напуканите му посинели устни и се вгледах в очите му говорещи повече от всяка една изречена фраза.
-Ти се събуди!-чу се гласът на Сам идващ от към вратата.
-Всъщност къде сме и защо Гилински изглежда така?
-Това е изоставената клиника а аз бях скромно..пребит от някакъв приятел на Джо.-обясни Гилински с лека усмивка.
-Сам ми разказа какво се е опитал да направи онзи кучи син с теб..-измърмори през зъби и ме прегърна сякаш нямаше намерение никога повече да ме пусне. Уилк се сбогува с нас и се отправи на някъде.
-Никога нямаше да си го простя..-заговори Гилкнски.
-Кое?-погледнах го неразбиращо.
-Ако онзи боклук те бе изнасилил.. Никога не бих си го простил.. НИКОГА!
-И аз не бих понесла да те изгубя! По дяволите ,когато се приберем трябва да почистя тези рани!-възкликнах докато зяпах лицето му.
-Ти да видиш тялото..-въздъхна тихо.
-Боже! Боли ли те?-веднага станах от него.
-Аз! Както вече знаеш... Обичам болката!-Заяви и ме придърпа отново към него.
-Ти си един глупав мазохист!-заявих, смеейки се.
-Твоят глупав мазохист!-ухили се насреща ми.
-Единствено мой!-заявих и го гушнах.
-Само твой!-съгласи се с думите ми той.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Нова глава!! Копон ли чух? Надявам се да Ви е харесала.. Ако е така моля коментирайте и вотвайте! Благодаря предварително! Гилински е бог!
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️