The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Стягам се.

-Защо си тук?-погледнах го неразбиращо.
-Искам да говоря с Илайза.-обясни бяло русото момче.
-Тя е в болницата при Джо.-излъгах го съвсем спокойно.-Какво да ѝ предам?-попитах, почесвайки се зад врата.
-Джо? Онзи който щеше да я изнасили, онзи когото пречуках? Що за гадже си? Какво прави при него?-заговори през зъби Уилк.
-Не е твоя работа!-изгледах го на кръв.
-Коя болница?-запита ме, гледайки в неопределена точка.
-Няма значение.. Какво искаш да ѝ предам Сам?-зяпнах беземоционално.
-Ще ѝ го предам лице в лице.-подсмихна се бяло русият.
-Ще те убия!-тръгнах към Сам, хващайки го за врата. Самуел продължи де се хили, което ме изнерви допълнително.
-Знам, че нямаш смелостта, Джак.-възкликна Уилкинсън. Аз го пуснах .. Беше прав.
-Разкарай се.-заповядах спокойно. Той за момент загуби равновесие, но се хвана за пощенската кутия.
-До нови срещи.-помаха ми, извади една цигара и си тръгна. Аз зашарих с очи по нищото. Мисли се стекоха като водопад в съзнанието ми. Качих се бързо при Лиз която седеше в седнало положение.
-Кой беше?-погледна ме въпросително.
-Ъмм някакъв човек е сбъркал номера на къщата.-понесох се зад врата в опит да скалъпя нескопосаната лъжа.
-Доста се забави..-зяпна ме обвинително, което изпиваше силите ми.
-Упътвах човека, Ели.-седнах до нея, а тя кимна и ме прегърна.
-Защо си тъжна?-попитах я, а тя поклати глава.
-Не съм ли винаги такава?-запита ме.
-Не винаги преди беше друга.. Беше жива.-натъжих се.
-Умрях ли..-ококори се и скри лице в шепите си.
-Превърнах се в теб, нали.-загледа ме, а аз потвърдих с кимане.
-Страх ли те е?-погледнах я в очите.
-Не. Обичам те...Обичам те!-хвана лицето ми в шепите си и заби погледа си в очите ми.
-И аз те обичам. Много.-обвих ръце около кръста ѝ. Тя ме целуна и всичко в мен се подпали. Щом се отделихме съзрях пламъче в погледа ѝ.. Същото като в стомаха ми.
-Не съм мъртва. Никога няма да бъда!-заяви уверено Илайза.
-Знам това.-усмихнах се и я целунах отново.
-Още утре се стягам! Ще дойда на училище и ще им покажа!-заяви уверено, което ме накара да се засмея.
-Ще уча! Стягам се повтарям ти! Останаха два месеца..-зашари с поглед по паркета.-Ще се справя!-заяви тихо, но целеустремено.
-Ти!-посочи ме.
-Ъъ аз.-повдигнах вежди.
-Ти ще се държиш нормално. Без емо фази. Не си на десет. Ще отидем в мола. Дрехи.-Лиз започна да говори бързо и несвързано.
-Аз не съм емо.-погледнах я на криво.
-Ще посетим баща ми в Ню Йорк.. Ще купя билети още сега.-момичето скочи от леглото, взимайки телефона си.
-Не се ли натрапваме?-погледнах я объркано.
-Мисля че да.. Но не ми пука.-кимна.
-Оу леле.-легнах на леглото слагайки ръце зад врата си. Какво се случваше.
-Какво ти има?-Илайза ме попита без да ме поглежда.
-Нищо ми няма.-заявих.
-Шегувах се..-усмихна се.-Няма да те променям. Харесваш ми така.-приближи се и легна върху мен.
-Въпреки всичко аз ще се стегна.-погледна ме в очите и сля устните ни. 
-Лятната ми колекция е по шарена.-засмях се.-Състои се от черно, бяло, червено, сиво и зелено!-заявих с приправен възторг.
-Ако щеш и гол ходи не ми пука.-намигна ми.
-Мм не това тяло ще остане видяно единствено от теб.-ухилих се.
-Харесва ми как мислиш.-Илайза ме целуна по врата.
-Мразя го.-възкликнах.
-Шегуваш се..-намръщи се Лиза и премина по корема ми.
-Какво не си харесваш?-започна да оставя смучки по ключиците ми.
Вдигнах брадичката ѝ и слях устните ни. Тя зашари по пресата ми, стигайки ластика на боксерките ми. Аз на свой ред стиснах задника ѝ от което изстена тихо. Отново чух звънец.
-Мамка му!-въздъхнах и тръгнах да ставам.
-Би трябвало това вече да е разносвача.-засмях се, въртейки очи от досада. Ели се изкикоти, надигайки се. Навлече пуловера ми, чиито ръкави бе нагънала, за да ѝ става и ми се изплези. Слязох долу и отворих вратата, взимайки поръчката си. Видях как Илайза бавно преминава по стъпалата, за да стигне първия етаж. Усмихна ми се щом размахах кутиите с пица пред лицето си.
-Много съм гладна.-отбеляза и сложи ръка на стомаха си. Сложих пиците върху плота, разрязвайки ги. Лиз застана до мен и грабна едно парче и седна на един от високите столове до барплота.
-Ще ядеш ли или ще ме зяпаш?-засмя се брюнетката. Аз само се прозях сънено и взех парче от кутията.
-Не съм гладен..-отбеляза сънено Джак като застана пред мен, обхващайки раменете ми с ръце, оставяйки нежна целувка по челото ми.
-Сигурен ли си?-погледнах го учудено и повдигнах вежда. Гилински кимна, усмихвайки ми се след което тръгна нагоре по стълбите към втория етаж.
-Лягаш ли?-попитах с по-висок глас, за да ме чуе.
-Това смятам да права, да.-отвърна ми Джак, крещейки. Аз се изкикотих и взех ново парче. Пуснах си телевизия и се настаних на дивана, а кученцето на Джо се намести върху краката ми. 
Щом усетих как се унасям се изправих, залитайки леко. Взех телефона си който показваше полунощ и бавно заизкачвах стълбите към втория етаж. Легнах до брюнета който вече бе потънал в дълбок сън. Оставих смартфона на нощното шкафче. Затворих очи и след секунда усетих ръцете на Гилински около кръста ми. Телефонът ми извибрира което породи у мен гняв. Изпуфтях и започнах да шаря с ръка по шкафчето, за да го намеря. Най-накрая успях да го взема и отворих едно око за да видя какво е. Беше съобщение.
Сам:"Ще те видя ли утре на училище?"
Потърках очи и започнах да пиша по клавиатурата.
Аз:"Не знам, Сам.. Не съм сигурна че ми се ходи на това място.."
Сам:"Просто искам да поговорим :)"
Аз:"Добре.. Ще отида и без това съм пропуснала много часове. ;("
Сам:"Значи.. След часовете зад даскало?"
Аз:"Ще съм там."
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Страшно много Ви се извинявам за това огромно закъснение.. Сигурно вече сте ме забравили.. Все пак, ако не сте мога да Ви зарадвам с факта че ще качвам по-често от сега нататък! Обичам Ви!❤️