The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Не бих си тръгнала за нищо на света

Гилински бе превързан и лежеше в болничната стая ,а аз стоях до него и ридаех тихо.
-Не си ли чувала ,че ако едно момче постоянно те кара да тъжиш връзката ви е нездравословна?..-тихо попита Джак.
-Дори да е така аз не мога да те оставя та ти направи опит за самоубийство!
-Господи не искам съжаление щом не ме обичаш просто не ме остави да умра.. Защо въобще си правиш труда?
-Глупчо.. Ти си един прекрасен човек и не искам да те загубя.. -обясних аз хващайки ръката му. Една лека усмивка се появи на лицето му и очите му отново заблестяха с надежда за живот.
-Ти обичаш ли ме? -попитах леко колебливо
-Аз..разбира се че да.-отвърна Джак.
Болеше ме да го гледам на системи целия пребледнял с черни торбички под очите...
-Щях да умра ,ако не се беше върнала ,нали..? А какво те накара да се върнеш?..
-Ами първо съвестта ми за това ,че те оставих и второ бях само по една кърпа....и все още съм.. -засмях се на отговора си.
-Прибери се и се преоблечи аз ще съм тук.. То няма къде да ходя.
-Няма да те оставя ще вземеш да направиш пак някоя глупост.. -заявих.
-Имай ми доверие щом казвам че няма смисъл да се тревожиш значи наистина е така! -Опита се да ме убеди Гилински.
-Уф добре ще мина и през вас да ти взема някаква блуза ,че сега си без..и защо си без?
-Ами за да ми е по-лесно да се режа..
-Господи имам много работа с теб .. -поклатих глава и тръгнах да излизам. Извиках си такси ,за да не ме зяпат хората въпросително.. Щом се прибрах на бегом се качих в стаята ми и започнах да се обличам. Изведнъж усетих някой зад мен.
-Илайза толкова ми липсваше скъпа! -извика мъжът и ме прегърна.
-Тате?! Ококорих се аз и се усмихнах.
-Ще съм тук цяла седмица! -обясни той.
-Това е страхотно ,но може ли да говорим после или по-скоро утре ,ако се наложи да спя в болницата.. Баща ми ме гледаше въпросително.. Знаех ,че трябва да му кажа ,но хич не звучеше добре: гаджето ми направи опит за самоубийство..
-Аз ъъ..приятелят ми.. Джак..той ..беше пребит..да беше пребит от банда побойници! -Накъсано обясних.
-Приятел?
-Ами да.. Е аз ще тръгвам.. Обичам те тате! -съобщих аз прегръщайки го повторно и се изстрелях през входната врата. Влязох в колата си и се запътих към къщата на Гилински ,която седеше отключена..хубавото на улица Калифорния е ,че никой не вандалства тук освен през вечерта..тогава се случват много неща.. Влязох отворих гардероба му ,който беше пълен черни пуловери с дълбоки надписи ,които можеха да удавят и риба.. Очите ми се набиха на единствената дреха в друг цвят различен от черно. Беше бял пуловер с черни облаци.. Черно,черно и пак черно! Но все пак грабнах него  върнах се в колата си и запалих към клиниката.
-------------------------------------------------------
Съжалявам за огромното закъснение ,но ето я и частта! И да отново сори ,че е кратка... Също така по-късно днес пускам нова история! Името и е ,,He loves me?,, и бих се радвала да и хвърлите един поглед. <3