The sadness in his smile | Jack Gilinsky

All for you

Върнах се в колата си и запалих към клиниката. След десет минути вече бях пред стаята, в която бе Джак и почуках на вратата.
-Влеез!-извика той. Аз го послушах и отворих.
-Да знаеш кой е тук!-възкликнах с голяма усмивка на лицето веднага щом влязох и седнах до него на болничното легло.
-Кой ,скъпа?-попита той хващайки ръката ми.
-Татко! Знам може да ти се струва глупаво да се вълнувам толкова от нещо подоб..-забих поглед в стената.
-Напротив точно това харесвам в теб! Твоят ентусиазъм и упоритост. -прекъсна ме Гилински.
-Оо колко си ми миличък!-усмихнах се като се наведох и го целунах по челото.
-А да пуловера..-досетих се обръщайки  поглед към чантата си за да го извадя.
-Но разбира се ти ще вземеш белия!-зяпна ме сърдито Джак.
-Ами съжалявам, но дреха с надпис-"Ако се самоубия днес, утре няма да имам удоволствието да се нарежа!" ми звучи леееко банално.-брюнета само повдигна рамене.
-Не те задължавам да харесваш дрехите ми, но приеми че това е стилът ми!-измърмори Гилински, обличайки дрехата която му бях  донесла.
-Ъъъ говореше нещо за баща си.. не му каза ,че..?
-Не ,не съм му казала ,че гаджето ми е направило опит за самоубийство ,защото повярвай ми черният облак няма да единствено над теб, ако разбере.
-Това е добре не искам да създавам лошо впечатление..-усмихна се и отпусна напрегнатото си тяло.
-Не те попитах.... Как си? Болят ли те ръцете? Можеш ли вече да ставаш?-засипах го с въпроси.
-Добре съм и мне ,не ме болят ръцете все пак съм привикнал на болка и съм вид мазохист. Да мога да ставам.-отговори бързо Джак. Чух как телефона ми прозвъня, искарах го от сака си и вдигнах. Беше татко.
-Скъпа много се притесних щом чух болница и теб в едно изречение.. Какво се случило? -говореше бързо мъжкият глас.
-Спокойно тате ,нали ти обясних вече, просто Джак е пострадал от някакви побойници.
-Гаджето ти ,нали?
-Да, да.-отвърнах аз.
-Искам да знам дали ще спиш там...?
-Ще видим ,ако го изпишат днес което е малко вероятно ще се прибера ,но в противен случай..не мисля!-заявих, въртейки очи.
-Добре тогава ,скъпа! Обичам те до луната..
-И обратно! Знам тате и аз!-усмихнах се на се на себе си.
-Чао ,ангелче!
-Баййй!-затворих и притиснах телефона към гърдите си като няколко секунди гледах в една точка с глупава усмивка.
-Какво ли е да имаш обичащ те баща?-замисли се Гилински.
-Виж съжалявам ,че говоря с него пред теб знам ,че ти е тежко.-хванах ръката му.
-Всичко е наред... не си струва да тъжиш за хора, на които никога не им е пукало за теб..-стисна юмрук Джак.
-Почти убедена съм че имаш пуловер с подобен надпис! Пошегувах се аз.
-Да имам! Засмя се дрезгаво той. (Колко ми беше приятно да го гледам как се смее с тези перфектни бели зъби...)
          •1 час по-късно•
Някаква медицинска сестра влезе ,за да види положението на пациента. Примери кръвното ,пипна пулсът му и накрая се обърна към мен.
-Искам да видя родител/настойник. Заяви спокойно ниската жена.
-Той е сирак.. А и защо настойник все пак е пълнолетен?
-Елате с мен отвън.-прошепна тя и излязохме в коридора.
-Какво има?!-четеше се тревога в погледа и гласа ми.
-Може би сте на ясно ,но пациенти в опит за самоубийство са задължени на поне месец консултации с психолог ,които се поемат по здравната каса.-съобщи тя.
-Това е не нужно!-защитих го аз.
-З-А-Д-Ъ-Л-Ж-И-Т-Е-Л-Н-О е! -обясни ми буква по буква сякаш бях бавноразвиваща..
-Добре само не знам как ще го убедя да ходи ,но..ще опитам.-усмихнах се фалшиво аз, а тя отвърна със същото.
-Кога ще може да се прибере?-попитах.
-Мисля ,че до утре ще е възвърнал стария си вид!-разясни докторката.
-Аз ще тръгвам към следващите пациенти.-продължи тя. Кимнах положително и се върнах в стаята при Джак.
-Имам една лоша и една добра новина!-бавно се приближих към болничното легло.
-Казвай!-гледаше ме безразлично той.
-Хубавата новина  е ,че те изписват утре а лошата...,че ще ходиш на психолог цял месец.-присвих очи при думите ми.
-Това ли е лошата новина?-засмя се той. Мислех ,че кръвта ми е заразена и ще умра, а то било месец при психиатър.. Добре тогава!-съгласи се той ,а аз го прегърнах облекчено.
-Обичам те! Радвам се че си добре! -казах през сълзи.
-Защо плачеш? Моля те престани.-хвана ме за раменете и ме погледна в очите. Аз само кимнах и отново го прегърнах.
Неутрална гледна точка
       •30 минути по-късно•
Джак и Илайза бяха заспали в обятията си. Гилински не показваше такава скръб както преди. Сега вместо тъга на лицето му се изписваше радост. Той бе обгърнал крехкото тяло на красивото момиче, а тя бе вплела пръсти в косата му, която сега бе красиво разрошена.
-Обичам те! Каза през съня си момчето като притисна още повече брюнетката към себе си.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Ето я и новата глава с огромно закъснение за което се извинявам много!  Благодаря на хората отделили време да прочетат частта и ще се радвам,ако гласувате. Другото което ,е че колкото повече коментирате толкова по-често ще пускам глави ,защото така разбирам дали на вас ви е интересно! И не забравяйте феновете на Джак Гилински са мои сродни душици! Обичам ви! <3 ^.^