The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Stop smiling like that

Обърнах се към Джо и му забих един в лицето :))). Той започна да се смее зловещо и изведнъж ме хвана за косата.
-Вие двамата, вън!-извика госпожата.
-Ама... С него..?-изплаках.
-Вън!-повтори през зъби даскалката.
-Много удобно..-усмихна се блондина и ме задърпа за косата към изхода. Сритах го два пъти, но той не ме пусна а унижението и клюкарските коментари се увеличаваха.
Сълзи се заформиха в очите ми  заради огромната болка, която изпитвах в момента. Веднага щом излязохме Съг ме пусна и долепи до стената, но не грубо беше по-различно. Обхвана лицето ми и с палци избърса, стичащите се от затворените ми очи сълзи.
-Съжалявам..-блъсна леко по стената до главата ми, след което се наведе без да ме докосва. Главата му се намираше до сгъвката на врата ми. Аз го блъснах с всички сили и побягнах.
-Плаша те..-чух едва доловимия му треперещ глас. Обърнах се бавно и щом проведохме очен контакт, той отново се усмихна по онзи странен начин.. Усмивката му ме разбиваше на малки парченца.
-Смяташ ме за психопат..-лицето му придоби сериозен вид, но щом ме погледна отново върна болезнената усмивка.
-Спри..-множество сълзи се стекоха по бузите ми.
-Не мога да спра да те плаша.. Психопатите само това правят..
-Не това.. С-спри да се усмихваш така.. Съсипва ме..-обясних с пресипнал глас.
-И това не мога..-очите му се насълзиха.
-П-по-добре се обърни..-едва изрече и една сълза се спусна от окото му.
-Защо?-скъсих дистанцията между нас с метър.
-Господи Лиза.. Не мога..-заби колене в земята. Никога не го бях виждала толкова уязвим. Спуснах се към него и го прегърнах. Капки пот примесени със сълзи се стичаха по лицето му, а зениците му бяха станали огромни.
-Какво се случва..?-уплашения ми глас прокънтя по безлюдния коридор. В главата ми изникна написаното в компютъра му.. Преди 5 години той е получил пристъп.. Веднага влязох в стаята по история. Не ми пукаше дали ще ми се смеят, защото плача като момиченце или дали ще ми пишат забележка за неподчинение. Взех бутилката с вода и игнорирах въпросите на всички. Излязох на бегом и клекнах над Джо. Той хвана ръката ми и я стисна, но някак безболезнено..нежно. Сложих дланта си върху челото му.
-Ти гориш..-ззех шишето и го излях върху него. Синеокият леко се свести. Набрах 911 по най-бързият начин, докато галех нежно косата на Съг.
-Благодаря ти..-прошепна едва Джо.
-Бърза помощ.. Искам линейка за момче с пристъп.. Намира се в университет Аризона Стейт.. Моля ви побързайте!-започнах да плача.
-Идва до няколко минути госпожице.-отвърна жена. Аз затворих и се фокусирах върху пребледнялото момче.
-Дръж се..-помолих го през плача си.
-И смисъла е в...-стисна зъби блондина явно от силна болка в главата.
-Моля те заради мен.. Заради мечтата ти.. Моля те..-хванах раменете му и ги разклатих щом видях, че се унася.
-Моля те..-прошепнах за последен път и сложих глава на гърдите му. Пулсът му беше ту бърз, ту бавен, което ме объркваше доста. Най-накрая двама лекари пристигнаха и се втурнаха към мен и Джо. Аз моментално станах, а те го сложиха на количка и бързо се отдалечиха, но аз ги последвах.
-Госпожице ще ви помоля да не пречите.-погледна ме сериозно единият доктор. Аз кимнах и погледнах за последен път към Съг, който се превиваше в линейката.
-М-м-моля ви.. Н-нека е с м-мен, докато п-пътуваме..-сините очи на Джо се отворих леко в моя посока.
-Добре щом пациента се нуждае от вашата подкрепа останете.. Предполагам.-мъжът ми направи знак да вляза, а аз не изчаках втора покана. Застанах до русото момче и погалих скулата му. Той потрепна но после леко се усмихна. Очите му бяха затворени, а вените по врата изпъкнали. До мен дойде друг лекар и започна да го преглежда.
-Какво се случи?-попита човекът, докато измерваше кръвното на Съг.
-Ами той... Той беше доста емоционален..-обясних тихо.
-Емоционален..?-замисли се професионлистът. Даде болкоуспокояващи за главата на Джо и ми направи знак, че пак мога да се приближа.
-По-добре ли си?-попитах с усмивка, но сълзи все още се стичаха по страните ми.
-Така мисля.-кимна блондина, а аз въздъхнах.
-Днес ще пропусна часовете, за да съм с теб.-хванах ръката му окуражително. Той единствено се усмихна отново. Щом пристигнахме в болницата, го настаниха в една голяма стая както ги помолих. Преди да вляза на свиждане проверих телефона си. Мамка му..  Имах 29 пропуснати от Джак.........