The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Пуканки

-Чух, че са отворили лунапарк в центъра!-възкликна весело брюнета.
-Отиваме ли?-хвана ръката ми и ме изгледа с мили очи, на които не можеш да откажеш.
-Отиваме!-усмихнах се и се запътихме към въпросното място.
Вече бяхме близо и това се разбираше от веселите викове, мириса на всякакви вкусотии и светлинките които премигваха в такт с шумната, но повдигаща настроението музика. Джак се усмихна щом застанахме на входа.  Ето защо го обичах.. Защото знаех, че усмивката му ще бъде единствено моя... 
-Ще бъде забавно!-отбеляза и влязохме. Пред нас се откри страхотната гледка на целия лунапарк.
-Искам на виенското колело!-заявих и го задърпах за билет.
-Каквото искаш!-ухили се и взехме два билета. Застанахме на опашката, но както седяха нещата скоро нашият ред нямаше да дойде. Едва обяд е, а всичко бе претъпкано.
-Гладен съм..-потупа тъжно корема си Джак.
-Ще отида за храна!-обявих и се отскубнах от ръката му.
-Но ще се загубим!-провикна се.
-Спокойно!-отвърна със същия тембър.
{..}
-Искам пакет от тези... Ъ тези и тези бонбони!-посочих на продавачката.
-Заповядайте! 10 долара.-подадох и парите и се запътих към следващия щанд.
-Дайте ми в най голямата кофичка с която разполагате!-заръчах на човека и той ми сложи пуканки за година. Охаа!
-20 долара.-Усмихна се мъжа, аз му отвърнах със същото и платих. Взека пуканките и се върнах при Гилински.
-Ето!-подадох му желираните бонбони.
-Защо толкова голям грамаж?-изгледа ме объркано.
-Аз просто... Обожавам пуканки!-Подсмихнах се и набутах цяла шепа в устата си.
-След малко е нашият ред!-съобщи брюнета.  Качихме се и се сгушихме един в друг. Колелото тръгна и гледката на целия град се събра в кръгозора ми. 
-Страхотно е!-заяви Гилински.
-Никога не съм идвал на подобно място!-обясни с отворена уста.
За мен това не бе нещо ново, но винаги ме впечатляваше.
{..}
Колелото спря и излязохме от кабинката.
-Хайде на влакчето!-усмихнах се и тръгнах към касата, а Джак ме последва.
-Два билета за приключенското влакче, моля!-застанах пред касиерката.
-Заповядайте 10 долара.-дадохме парите на касиерката и отидохме да чакаме.
-Преядох с пуканки!-оплаках се.
-Добре ли си?-погледна ме загрижено тъмнокосото момче.
-Да!-отвърнах ведро.
Щом се качихме сложих колана си и Джак последва действията ми.  Влакчето тръгна и писъците започнаха. 
-Хей, Илайза!-предизвика вниманието ми събеседника ми.
-Да?-Усмихнах се докато вятъра вееше косите ми.
-Стани мое гадже...-замисли се над казаното.-Отново..-продължи и ме изгледа с очи пълни с копнеж.
-Виж Дж..-Бях прекъсната от устните му, които се бяха разбили върху моите.
-Просто ми се довери!-помоли с уверен тон.-Обичам те!-усмихна се и ме целуна отново.
-Добре.. Да.-кимнах несигурно.
-Аааааа!-изкрещях, защото влакчето падаше право надолу и се движехме ужасно бързо.
Щом спряхме излязох и отидох да седна, защото ми прилоша.
-Какво има?-погледна ме загрижено Джак, заставайки пред мен.
-Влакчето то беше малко над възможностите ми..-засмях се тихо.
-Искаш ли да се прибираме?-повдигна вежди брюнета.
-Нее! Вече съм добре!-уверих го и станах.
-Всъщност хайде да се разходим.. Твърде е претъпкано, а искам да помисля на тишина.-усмихнах се.
-Добре!-съгласи се и тръгнахме към изхода.
-Е, Джак... Искам да знаеш, че наистина много те обичам!-насмотах на бързо думите и го погледнах в страхотните с торбички под тях, но все така перфектни както винаги очи. Той ме придърпа към себе си и ме целуна продължително и страстно.
-Подобни думи са песен за ушите ми, милейди.-направи се на префърцунен лорд или не знам царска особа и целуна ръката ми.
-За мен е чест!-засмях се.
-След малко ще трябва да вървя за работа..-Намуси се Джак щом погледна часа.
-Уф..-навъсих се и го гушнах.-Тогава да тръгваме..-предложих тихо.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Нова глава! Искам да благодаря за всеки един коментар! Правите ме наистина щастлива и ме мотивирате ужасно много! Ее.. мисля, че това ще е последната част за тази година.. Пожелавам Ви весело изпращане на старата и още по-щастливо посрещане на новата година! Обичам Ви!❤️  Съжалявам, че главата е кратка!