The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Гората

Прибрахме се! Ани? Госпожо Милър тук ли сте?-провикнах се щом отворихме входната врата на къщата на Джак. Възрастната жена се затича към нас с гузен поглед.
-Какво е станало?-зачуди се със сериозен тон Гилински.
-Взеха Ана в дома за деца...-обясни тихо.
-Но как са разбрали че тя е тук?-Замислих се.
-Разясниха ми ,че са я търсели навсякъде и дори вече има желаещи осиновители..-аз се разстроих ,но не го показах а само благодарих на Роуз и тя си тръгна като се извини.
-Е Джак.. Защо според теб Господ ме мрази?-проплаках и легнах на дивана.
-Аз ти нося лош късмет!-погледнах го и се засмях.
-Не се шегувам! От кога започнаха да ти се случват ужасни неща ,за които не си и помисляла? От както се запознахме!-говореше със сериозен тон брюнета.
-Ако искаш да знаеш за мен лошите неща ,които се случиха  не бяха ужасни, бяха метод да израстна. Скръбта ми показа ,че живота не е розов и ме направи по-състрадателна. Ти..ти ми показа ,че мога да обичам някого повече от самата себе си и никога, не бих си помислила ,че точно моята любов би била моето нещастие!-Заявих като се приближих към него и увих ръце около врата му. Той се усмихна някак на сила ,от което ме заболя.
-Наистина трябва да ми повярваш, Джак!-погледнах го в очите. Той само докосна нежно врата ми с устни и отново се вгледа в мен.
-Вярвам ти!-Отбеляза. Зарадвах се от факта и го притиснах още по-силно към себе си.
-Оуч!-изплака той.
-Какво има?
-Раните!-засмя се и вдигна пуловера си.
{...}     *на следващия ден*
Слагай си маската Робин! Отиваме на тайна мисия!-задърпа ме изведнъж ,както си бях задрямала Гилински.
-Какво?-изгледах го неразбиращо.
-Ти си Робин, аз Батман и отиваме на тайна мисия!-заяви гордо.
-Боже.. Колко е часът?
-Шест и половина!-Усмихна се широка ,а аз се прозях.
-Просто ме остави да спя, кучко..-промърморих шеговито и раздразнително едновременно.
-Значи така ще играем!-сдигна ме от леглото и ме замъкна като човал с картофи. Остави ме пред банята.
-Измий се.-засмя се и ме бутна вътре. Щом се освежих отново ме грабна и излезе от вкъщи.
-Джак пусни ме! Хората ме зяпат странно.
-Трябва да отидем до вас ,за да си облечеш нещо удобно!-обясни.
-И трябва да ме носиш така?-недоволствах.
-Дап задължително е!
2 часа по-късно
-Джаак.. Ходим от часове! Къде отиваме?-изпуфтях нервно.
-Ще видиш!
-Ъхх..
{...}
-Тук сме!-възкликна Гилински.
Намирахме се в гора. Седнахме да хапнем храната ,която бе приготвил Джак.
-Красиво е!-усмихнах сд ,нападайки бургерите.
-Стига толкова почивка! Имаме много работа за вършене!-засмя се Гилински, вдигна ме на ръце и ме понесе на някъде. Остави ме върху дървен мост. Надвесих се и видях бистрата вода ,която носеше малки клонки по течението. Беше красиво.
-Никога не е било официално затова ще го направя такова! Илайза...ще бъдеш ли моето момиче?-хвана ръцете ми и се вгледа право в очите ми.
-Съжалявам но трябва да кажа не.-едва сдържах смеха си.
-Чакай какво.-повдигна вежда объркано брюнета.
-Разбира се че да Джак!-засмах се, а той въздъхна облекчено.
-Колкото и да не искам трябва да се прибираме...-измърмори момчето.
-Защо?-повдигнах вежда, въпросително.
-На работа съм...-въздъхна тежко.
-Какво? Чакай ти работиш?-Изгледах го объркано.
-Да през уикенда съм продавач на дрехи в мола..-обясни като прокара пръсти през косата си.
-Аз това не го знаех.-Подхилнах се като отново го целунах. Тръгнахме да се прибираме.
-Хей ,всъщност....идва ли ти се в мола?-попита тихо той.
-Добре!-Съгласих се.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Съжалявам за кратката глава, хора! Надявам се все пак да Ви е харесала! :3