The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Страх ли те е от бодлите?

"Знам, че трябва.."-окуражавах се, звънейки на телефона на личния лекар на Джо.
-А-ало..-казах плахо.
-Да?-отвърна човекът.
-Исках да знам.. Как е Джо Съг.-обясних бързо, завъртайки кичур коса на пръста си.
-Ами добре. Храни се, движи се.-занарежда лекаря.
-Тоест се възстановява.. И няма признаци на гняв.-попитах невярващо.
-Да дори сякаш е весел.. Усмихва се странно на всички сестри включително и на мен.
-засмя се докторът, но на мен никак не ми беше забавно.
-Ахаам..-замислих се.
-Има ли нещо, Илайза?-въпросителния му тон ме върна обратно към реалността.
-Да..ъъ не, не всичко е наред..-заекнах объркано.
-Аз ще затварям..-съобщих тихо.
-Добре приятен ден!-пожела ми специалиста.
-И на вас.-измърморих и натиснах червената слушалка. Отидох в тоалетната и си наплисках лицето със студени вода. Една мисъл беше заседнала в съзнанието ми колкото и да опитвах да я разкарам. Именно защо Съг се държи толкова странно. Погледнах се в огледалото и се уплаших от себе си. Лицето ми бе бледо, а под очите ми се намираха огромни черни торбички. Пръснах малко вода по отражението си и тогава погледа ми падна върху шкафа до огледалото. Ножчета.. Много бръснарски ножчета. Личеше си че не са обикновени, някои бяха златни други имаха малки изковани фигури. Взех едно чиято красота ме привлече. Беше сребърно, на него бяха издълбани розички и текст. Притворих очи за да го прочета.
-"Страх ли те е от бодлите?"-прочетох тихо на глас.
-Не..-отвърнах на думите и допрях острата вещ до ръката си. Направих един кървав прорез. Оставих окървавеното ножче, облягайки се на мивката, ридаейки тихо.
Пуснах чешмата и сложих ръката си на струйката вода. Щом промих раната взех лепенки от шкафа и сложих една, за да спре кръвта. Вдигнах използваното острие и го почистих, връщайки го бързо на мястото му, чувайки почукване.
-Лиз в банята ли си?-дрезгавия глас на Гилински докосна сетивата ми.
-Да.-отвърнах простичко.
-Мога ли да вляза?-зададе пореден въпрос момчето.
-Разбира се.-отвърнах, след което дръжката на вратата се завъртя. Щом го видях поисках да го прегърна.. И го направих. Той целуна челото ми, слагайки ръце на кръста ми.
-Има ли нещо?-погледна ме в очите, обгръщайки лицето ми в шепите си.
-Винаги има нещо..-поклатих глава.-Но когато съм тук в твоята къща.. В твоите обятия.. Всичко е просто малък проблем за, който ще мисля после.-усмихнах се. Джак ме целуна нежно, захапвайки долната ми устна.
-Обичам те...-прошепнах, отделяйки се от целувката.
-И аз теб!-заяви сладко той, хващайки ръката ми. Излязохме от банята и тръгнахме към кухнята.
-Гладни?-повдигна вежда брюнета.
-Тук!-засмях се.
-Мастър секси шеф готвач и още нещо ще ви приготви всичко, което пожелаете!-намигна ми Джак, пускайки ръката ми, заставайки пред барплота.
-Искам..-помислих малко.-Спагети.-съобщих, а Гилински кимна, слагайки престилка с надпис "готвача е психо" и ми се усмихна докато ме гледаше как чета текста.
-Харесвам престилката! Някой път ще ми я дадеш.-подхилнах се.
-Тук има само един мастър секси шеф готвач и още нещо, който може да носи тази свещена роба!-заяви със сериозен глас брюнета. Аз скръстих ръце сърдито.
-Не разсейвайте шефа с подобни емоционални изблици.-засмя се Гилински, пресягайки се да ме целуне.
-Първо ми обещай, че ще ми дадеш престилката!-отдръпнах се.
-Шефа никога не се поддава на секси клиентки!-заяви Джак, слагайки спагетите във врялата вода.
-Ауч, ауч, ауч!-изплака момчето, докосвайки котлона неволно. Аз скочих от високия стол, на който бях седнала и се притичах към него. Хванах ръката му и пуснах студената вода, слагайки дланта му под течащата струя.
-Вече съм добре!-усмихна се готвача ми и ме целуна.
-Помощ?-попитах развеселено.
-Ще се оправя не случайно нося титлата мастър секси шеф готвач и още нещо!-изгони ме от кухнята и аз отново се наместих на стола.
-С какво искате спагетите си?-попита ме Джак.
-Мм с кайма.-повдигнах рамене.
-Имате ги!-даде палец нагоре.
След половин час и няколко пръста по малко шефа беше почти готов.
-Последни щрихи!-заговори като италиански готвач в треторазряден ресторант.
-Настръхнах от нетърпение!-засмях се.
-Заповядайте спагети Болонезе! Ох къде ми отиде кашкавала..-започна да се оглежда, държейки малко ренде в лявата си ръка.
-Аа ето го!-плесна се по челото и започна да ми настъргва върху спагетите.
-Изглежда добре, мастър.-облизах устни и завъртях част от спагетите на вилицата си. Джак ме гледаше напрегнато.
-Вкусно!-възкликнах все още с пълна уста.
-Сега ще си сложа и на себе си, ще седнем заедно, ще те завия с любимото ти мое одеяло и ще хапваме, гледайки готварски предавания.-засмя се Гилиснки.
-Всичко е перфектно ще заместим готварските предавания с хорър филм и става идеално.-усмихнах се и отидох да седна на дивана. Брюнета донесе чиниите ни и одеяло. Седна до мен и ме зави, прегръщайки ме. Пуснах "Злите мъртви", сгушихме се и започнахме да се храним.
-Не е ли жалко Джак?-промърморих.
-Кое?-повдигна вежда неразбиращо брюнета.
-Че винаги слагат хубави главни герои в хорърите и винаги знаеш, че ще умрат каквото и да правят..-избърсах въображаемата си сълза, а Гилински се засмя.
-Наистина тъжно..-съгласи се.
-Ти нямаше ли да ходиш на терапевт или нещо..?-попитах през филма.
-Аммм аз ходя.-съобщи тихо Джак.
-Защо не знам това?-попитах, гледайки екрана. Момчето просто повдигна рамене.
-А приятелите ти?-погледна ме въпросително Джак. Повдигнах вежди.
-А-аз нямам приятели.-задавих се с храната.
-Бруклин?-зачуди се.
-Той да, но замина да учи в Англия..-поклатих глава.
-Сам..?-попита със някак сух глас.
-Бих казала просто познат.-поклатих глава.
-Джо?-гласът на брюнета ставаше все по дрезгав.
-Ами да той ми е приятел, но не знам..-измърморих.
-Не знаех, че страда..-сподели Джак.
-Мислех го за разглезен, но той играе роля, нали?-аз само кимнах .
-Кучето му!-изведнъж се стреснах.-Съг има куче! Никой не го гледа сега!-станах бързо.
-Ще влизаме във взлом така ли да го разбирам?-попита незаинтересовано Гилински и се изправи, отивайки в коридора, за да се обуе.
-Да. Такъв е планът.-засмях се и последвах стъпките му. Сложихме си якетата и излязохме. Втурнахме се към колата. Джак запали и потеглихме.
-Дано да е добре..-надявах се притеснено.
Щом пристигнахме изскочихме бързо от джипа и тръгнахме да прескачаме оградата.
-Аз ще те повдигна.. След това сам ще се набера и ще преминем.-обясни брюнета. Вдигна ме и успях да прескоча без проблеми. Точно тогава онова дебело прасенце ме нападна радостно.
-Джак не идвай ще ти я подам.-засмях се.
-В очакване съм.-извести ме момчето. Взех я и я повдигнах, давайки я в ръцете на Гилински. След това успях сама да се набера и да премина от другата страна. Отидох до брюнета и силно го прегърнах.
-Няма втори като теб, Джак..-усмихнах се на думите си.
-И между впрочем това е Дона!-представих булдога, който ближеше лицето му радостно.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Да знам забавих се...😭Нооо постарах се главата да е по-весела и дълга таа.. Дано Ви е харесала! Обичам Ви!❤️