The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Джо. Отново.

Събудих се от досадната аларма на Джак и изпуфтях сънено. Бях отвикнала да ставам рано и този писклив звук ме изкарваше извън контрол. Едва отворих очи и свъсих вежди при неприятната светлина, която нахално впи лъчите си в мен. Джак все будилника и го засили към стената, което ме изплаши, но едновременно с това бях доволна от постъпката му. Брюнета се обърна към мен с усмивка, гледайки ме с едно отворено око. Засмях се и разроших косата му. 
-Не искам да ставам..-намуси се момчето.
-Нито пък аз, но трябва..-погледнах тъжно и се приближих към него, оставяйки нежна целувка върху устните му.
-Ще отида до вкъщи за да си взема нещата.-съобщих и станах. Джак само кимна едва и ми махна.
-Ще те взема от вас.-провикна се с дрезгав глас.
-Ясно!-извиках, обувайки се. Взех Дона с мен, за да я разходя и излязох на улицата. Щом се прибрах у нас се качих бързо в стаята си, взимайки учебниците в раницата си. Сложих скъсани на коленете черни дънки и бежов топ с дълъг ръкав. Отидох до банята, за да измия лицето си. Нанесох малко коректор под очите, за да прикрия черните кръгове. Загледах се за секунда в огледалото, след което слязох в хола и точно на време, когато чух звънеца. Отворих вратата, оставяйки Джак да мине. Той ме целуна по бузата и се усмихна.
-Май ще трябва да върнем Доно у вас.-присвих очи, взимайки каишката на кученцето. Момчето само кимна и излязохме от къщата ми. Щом я оставихме се качихме в колата на Гилински и потеглихме към гимназията.. Гррр.. Това място.
Отново злобни погледи.. Отново проблеми, които в крайно време не се махат от главата ми.
Отново гласове, които не искам да чувам. Въздъхнах тежко, поглеждайки към Джак, който съсредоточено управляваше волана. Изглеждаше притеснен.. Челюстта му се бе затегнала, а очите му леко едва забележимо сълзяха. Сложих ръка на бедрото му, галейки го, което предизвика несигурна усмивка на лицето му.
-Радвам се, че реши да посещаваш часовете.-възкликна момчето, спирайки пред учебната сграда.
-Все трябва да завърша.-измърморих и взех чантата си от задната седалка, слизайки от джипа, тръквайки към портите на скръбта и нещастието. Добре тук преувеличех.. Или пък не. Чух ключовете на Гилински, които автоматично заключиха автомобила. Стъпките му ме последваха и ръката му хвана моята, карайки ме да забравя всички лоши мисли.
-Какъв е първият ти час, Ели?-попита Джак, игнорирайки погледите на съучениците ни.
-География.-отвърнах тихо.-Твоя?-повдигнах вежда.
-Психология.-каза сухо брюнета.
-Ще се видим след часовете.-съобщи Джак и ме целуна, тръгвайки към кабинета в който ще протече часа му. Аз направих същото. Влязох в стаята и видях Джо на последния чин забутал се в ъгъла. Необичайно. Обикновено пушеше с "приятелите си". Реших да седна до него и без друго госпожата ни бе сложила заедно. Оставих раницата си на чина и се наместих на стола, но ответна реакция така и не получих.
-Разкарай се.-заповяда спокойно блондина.
-Уау. Наистина леле. Не очаквах да се зарадваш толкова че ме виждаш.-засмях се и се облегнах назад.
-Дефакто.-надигна се, забивайки поглед в мен.-Дори не те погледнах.-отбеляза и се ухили. Нещо в него ми се струваше променено.
-Харесва ли ти?-посочи устните си и тогава забелязах пиърсинга, който признавам му седеше доста добре.
-Да.-кимнах, а той отново се засмя.
-Радвам се да го чуя.-намигна ми.
-Кучка.-усмихна се.
-Задник.-прегърнах го, но той ме отблъсна бързо.
-Всички ни зяпат.-заяви през зъби. Аз се отдръпнах, прикривайки смеха си. Той ме изимитира гневно.
-Знаеш ли харесва ми това. Да ме мразиш.-подметнах, а той повдигна вежда.
-Само тук.-прошепна. Звънеца би и всички седнаха на местата си. Учителката влезе в стаята заедно с нейната стара географска карта. Джо извъртя очи в знак на досада.
-Тази кранта не може да ме научи на нищо.-възкликна гордо.
-Дисциплина?-издразних го.
-И на това както виждаш никой не е дисциплиниран.
-Ти щом си по-добър излез и го докажи.-предизвиках го.
-Ти луда ли си. Тя е злобна. Ще ми напише отсъствие.-изсъска Съг.
-Едно от многото. Какво те вълнува?-погледнах го въпросително.
-Разкарай се.-повтори отново и се засмя синеокият.
-Психоложката има нова инициатива!-извика госпожата така че всички да замълчат. Потърках ръце доволно, а Джо се намуси.
-Нарича се "Да сменим ролите". Ще бъдат избрани 5 човека от клас, които да докажат знанията си по География чрез преподаване. Най-добрите ще завършат с отличен по даденият предмет.
-Видях постера на влизане. Е сега.. Няма защо да откажеш да се докажеш, нали?-мазната усмивка не слизаше от самодоволното ми лице.
-Да защо не.-кимна леко несигурен и вдигна ръка. Госпожата го изгледа объркано, повдигайки вежда.
-Сигурен ли си, че имаш знания?-попита го жената.
-Знания колкото искате госпожо само ми дайте възможност.-заяви уверено момчето.
-Ти беше Джо Съг..-мърмореше учителката, записвайки името му.
...
-Като гледам какви се записват.-засмя се.
-Май само аз ще съм с шест за срока.-подсмихна се. Помислих малко и вдигнах ръка.
-Ти се шегуваш. Нищо не знаеш.-ококори де русият.
-Ще видим.-усмихнах се.
-И последният участник в инициативата е Илайза Джоунс.-обяви госпожата и всички отново започнаха да говорят помежду си.
-Луда.-поклати глава подигравателно Джо.
-Не отричам.-потупах го по гърба.
-Добре ли си?-погледнах го загрижено, виждайки че ръцете му омекват и полага глава на чина.
-Не..-отвърна тихо и се усмихна едва. Разтревоженият ми поглед започна да го обхожда. Махнах няколко руси кичура коса, които бяха се разпилели върху бледото му лице. И погалих бузата му в опит да го успокоя. Този път не ме спря. Просто седеше и ме наблюдаваше.
-Какво ти е?-прошепнах.
-Всичко.-усмихна се отново.
-Джо.-изшепнах, виждайки как затваря очи.
-Джо.-побутнах го. Звънецът би. Всички взеха багажа си и се изнесоха от стаята, а аз сложих раницата на гърба си, взимайки тази на Джо в дясната ръка. Блондина ме зяпаше с отегчение.
-Остави я. Ще се оправя.-измърмори.
-Кое? Чантата. Не си познал. Как се чувстваш?-попитах, сядайки отново до него.
-Ужасно!-изкрещя, което ме уплаши, но не помръднах.
-Ушите ми пищят сякаш дузина оси са се набъкали вътре..... Главата ме боли, като че ли някой я блъска в стената. Крайниците ми отказват и мисля, че губя управление над тях. Аз съм ходещ труп.-оплака се момчето, опитвайки се да се изправи, слагайки треперещите си ръце на чина, за да се повдигне. Аз не знаех какво да сторя. В очите ми се образуваха сълзи.
-Само не ме съжалявай..-изгледа ме сърдито Съг. Когато отново успя да раздвижи крака се изправи, взимайки раницата си от ръката ми.
-Случайно да знаеш къде е Дона?-повдигна вежда.
-У Джак. Нямаше те у вас много време и реших да я взема, за да не умре от глад.-синеочкото само изпуфтя.
-Сега трябва да ходя да я прибирам..-извъртя очи.
-Аз ще ти я докарам.-сведох глава. Той се приближи и ме целуна бързо. Не успях да разбера какво се случва. Но щом се усвестих него го нямаше.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Постарах се да е дълга. Пак се осрах с времето. Главата вероятно Ви се стори скучна, но..както е казала една изперкала ютубърка-
I love you guys so much!!!!
Обичам те Марина Джойс! :D
Обичам и Вас хора. Дано не съм изплашила някой хехе. Чакайте нова глава скоро!❤️🔥