The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Защо го оставих?

Гилински отиде в банята ,като преди това постави една мека целувка на челото ми.
Реших да разгледам къщата ,докато той се къпи. Качих се на горния етаж и започнах да отварям стаите. Ето ,че имаше една, която ми направи впечатление. Тя беше с черни стени и сиви на цвят мебели. Отидох до рафтовете с книги. Погледа ми се спря на нещо ,като дневник. Любопитството ми надделя и бързо грабнах тетрадката с дебели кожени корици и отворих на първа страница.
,,Наясно съм ,че е глупаво да пиша това ,но тези листи са единственото място ,в което мога да покажа какво наистина чувствам и мисля,,
Това се намираше на бялата заглавна страница. Бързо отворих на следващата.
,,Хъх днес беше ден ,като останалите.. Единственото хубаво ,което ми се случи беше ,че никой не ме преби. Чувствам се излишен в това училище и изобщо в този град. Някой ден ще сложа край на всичко.. Всъщност не нямам волята дори да се самоубия,,
Накрая листа беше подписан с три червени черти кръв. Стана ми гадно някак тъжно много ми се искаше Джак да ми споделя както в този дневник.. Така щеше да ми е по-лесно. Чух как Гилински излиза от банята и бързо прибрах тетрадката на мястото ѝ. Слязох надолу и седнах на дивана ,чакайки го да се преоблече. Уфф господи седнах на дивана а съм толкова мръсна.. Дали ще мога да си взема и аз душ?.. Качих се да попитам Гилински, който току що обуваше дънкени панталони.
-Ъъ чудех се дали мога да се изкъпя?
-Мда. Защо си ми чела дневника?
-Не съм..-той ме хвана и притисна към стената.
-Научил съм отлично как се държат хора ,които лъжат и ти лъжеш!
-Уф добре да.. Няма смисъл.. -признах аз с гузен поглед. Джак се усмихна. Господи той се усмихна!
-Само предположих. Не знам как се държат лъжците!-Засмя се Гилински и ме целуна.
-Отивам да си взема душ! -Съобщих ,като приклекнах и се измъкнах от хватката му. Влязох в банята и исполях тялото си. След като приключих се увих в първата кърпа ,която застана пред погледа ми. Тръгнах към стаята на Джак ,за да му поискам някаква тениска
-Може ли нещо с което да се облека?-брюнета само обърна поглед към шкафа все едно казва ,,Вземи си сама,,. Аз отворих първото чекмедже ,но не намерих нужното и продължих надолу. Изведнъж Гилински започна да се държи странно.
-Ъъ всъщност нека аз да ти намеря нещо. Последното чекмедже няма да ти хареса!-предупреди ме той с леко притеснен поглед, след което ме отблъсна на страни. Аз само се нацупих и се върнах с още по-засилено любопитство и го отворих. Какво по дяволите вътре беше пълно със зловещи старинни предмети от сорта на порцеланови кукли без очи и изтъркани карти за игра.. Вече не знаех какво да си мисля.
-Знам ,че в момента изчисляваш най-бързия маршрут за излизане от тук..-измърмори тихо Джак ,гледайки в краката си.
-Хайде отивай си! Няма смисъл!-изкрещя той като посочи изхода.
-Искам да знам едно преди по-малко от двадесет минути ти ме целуна.. А сега ме гониш.. Защо се опитваш да ме отблъснеш? -попитах аз.
-Виж аз не съм сигурен какво искам и никога не съм бил!
-Хубаво! Аз ще си тръгна, а когато решиш ,че си сигурен ми звънни!-троснах се. Излязох и треснах сърдито входната врата.
Гледната точка на Джак
Тя си тръгна. Единственият човек ,който се интересуваше от мен...мисля че се влюбвах ,а сега.. Сега вече няма причина ,заради която да продължа да живея. Влязох в банята и извадих ново бръснарско ножче ,допрях го до ръката си и направих една черта след нея още една и още докато не стигнах до вените. Замислих се за момент ,но после допрях хладното връхче с треперещата си ръка. Кръвта започна да се усилва и ми причерня. Седнах на земята. Сълзи се стичаха по лицето ми..тъжна картинка. Чух входната врата да се отваря и някакви стъпки започнаха да щъкат из къщата.
-Джаак!-Изкрещя момичето. Това да не би да е Илайза.. Звукът на стъпките ѝпостепенно се усилваше.. Спря се пред вратата на банята, отвори я и когато ме видя се втурна към мен.
-Ало 911 момче в опит за самоубийство на улица Калифорния 65! Моля ви побързайте! Плачеше тя в опит да спре кръвта с ръка.
-И-и-илайза?-Тихо прошепнах аз ,за да се уверя ,че е тя. Виждах размазано..
-Всичко ще е наред! Всичко обещавам ти!-Успокояваше ме тя с притеснение ,като целуна челото ми.
Гледната точка на Илайза
Как може да съм толкова глупава.. Въобще защо ми мина през мисълта да го оставя.. Толкова е блед.. Едва гледа и дори не се движи.. Слава на Бога чух линейка. Двама доктори пристигнаха при мен и бързо вдигнаха Джак и го поствиха на носилка. Аз ги последвах надолу и се качих с тях в колата за спешни случаи. След пет минути бяхме в болницата. Гилински бе превързан и лежеше в болничната стая ,а аз стоях до него хванала ръката му, ридаейки тихо.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️