The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Училище..

-Училище! Училище!-бягах из огромната къща в паникьосано. Обух едната си обувка, опитвайки да задържа тежестта си на другия крак и залитнах назад. Тупнах по дупе и счупих токчето си, а роклята ми се цепна.
-Добре ли си!?-чух стъпки зад мен.
-Да аз..-Джак ме изправи и ме сложи да седна.
-На училище сме!-проплаках.
-Да и сме втора смяна!-клекна пред мен и хвана ръцете ми с успокоителна цел.
-Колко е часът?-Попита ме Гилински и се прозя сънено.
-Към 6 сутринта..-ухилих се и загладих рошавия му перчем.
-Ще лягам..-тръгна.-Но ти идваш с мен!-спря на място и се завъртя на пети. Пое ме в ръцете си и закрачи към спалнята. Сложи ме да легна по корем като внимателно откопча роклята ми и щом я отстрани започна да целува раменете ми.
-Ще тръгнем към 11, за да имаш време да се преоблечеш и да обядваш..-заговори с тих успокояващ глас.
-Супер..-протегнах ръце над главата си. Джак легна до мен и ме обгърна като хвана кичур от косата ми и започна да го върти на показалеца си.
-Не ми се ходи на даскало..-измърморих сънено.
-Знам и на мен.. Особено след онази случка ме е страх, дори да си помисля да те оставя сама..
-Аз също съм обезпокоена.. Ако се случи нещо на това перфектно личице..-загледах го уплашено в отразяващите и погалих нежно бузата му с ръка.
-Стига.. Лицето ми е ужасно несъразмерно!-Засмя се и.. О мили Боже тези бели зъби.. Линейка.. Мисля, че се нуждая от спешна помощ.
-Глупак!-разбих устните си върху неговите и легнах отгоре му. Гилински обви ръцете си около кръста ми и така ме притисна още повече към себе си.
-Ако ти си грозен не знам какво съм аз..-ухилих се и отново го целунах.
-Ти си най-най-най (10 "най" по късно)най уникалното, красиво, прекрасно, мило, неповторимо, невероятно и сексапилно момиче, което познавам мила!-упорстваше брюнета.
-Да, защото не познаваш Кара Делевин!-изкикотих се.
-Добре поправка най-най(ще Ви спестя "най"-кането и подмазването) момичето, което съществува!-заяви с огромна усмивка.
-Нека отделим време на тази челюст.. Тези скули Боже скулите! А устните кой има такива устни? По-големи са от моите а на допир са сякаш се докосваш до рая.. Очите ти говорят вместо устата, те винаги знаят кога да са силни.. Кога да мълчат и кога да се усмихват.. Обичам ги.. Нослето ти е прекрасно! Най-хубавото!-целунах носа му а той се засмя леко.
-Усмивката.. Тя е това, което завършва перфектността на лицето ти!-усмихнах се и зарових лице в гърдите му.
{...} 10:30 сутринта
-Какво ще кажа на мама за обезобразената рокля..-намусих се щом я облякох и застанах пред огромното огледало в спалнята.
-Горкото зайче..-прегърна ме Джак и целуна нежно врата ми като засмука кожата, оставяйки парещо усещане.
-Да хапнем и да тръгваме!-предложи момчето.
-Мдобре..-кимнах и се отправихме към кухнята.
-Щоколадови бисквити?-извади кутия от торбата.
-С мляко!-изкара бутилка.
-Еха подготвил си се!-засмях се.
-Разбира се! Е?-Повдигна вежда.
-Съгласна.-усмихнах и го целунах като захапах долната му устна, след което седнах върху плота на кухнята. Гилински претопли млякото и го разпредели в нежни порцеланови чаши обрисувани с цветни мотиви и златни нишки, които обикаляха около краищата на прелестния прибор. Бисквитките бе наредил в подобна чиния.
-И сега.. Училище!-размаха ръце окуражително Джак, опитвайки се да ме разведри.
-Ъъ..-намусих се.
-Мислил ли си за висше?-попитах, ставайки от масата.
-Разбира се!-усмихна се.
-Ии?-погледнах въпросително.
-Искам да уча педагогика..-обясни със сладка усмивка.
-Искаш да си учител?
-Даа! Многоо!-заяви.
-Господин Гилински.. Хмм.-огледах го от глава до пети.
-Отива ти!-намигнах му.
-А ти?-загледа се в очите ми.
-Нямам желание за висше..-промърморих.
-Ясно..-прегърна ме Джак и потупа гърба ми.
-Ее да тръгваме..-въздъхнах.
-Мдобре.. Ще ми липсва тази вила..-погледна я за последно отвътре брюнета и излязохме.
{..}
Облях пуловер в цвят бордо и съдрани дънки. Обух бежови боти Timberland и взех раницата си Vans с фигурални мотиви.
Някой звънна на звънеца.
-Сега ще я извикам.-чух гласа на майка си от долния етаж.
-Тук съм.. Джак ли ме търси?-говорех докато слизам по стълбите.
-Не аз съм...
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Съжалявам за огромното забавяне..
️Цел на главата:
1) 25 гласа
2) 4 коментара✏️