The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Защо му причиняват всичко това...

-Знаеш ли аз ще си тръгвам и без това единственото ,което правя е да натъжавам хората.-обяви той ,като се изправи.
-Ти никъде няма да ходиш сигурно онези още са там!-извиках го обратно аз.
-И какво тук ли ще спя? -попита той.
-Да такъв е планът. -отвърнах ,като се усмихнах и тръгнах към кухнята.
-Случайно да си жаден?
-Мне.-отговори със същият груб тон както по принцип.
-Ъъ Илайза благодаря ти!-изведнъж измънка тихо той.
-Ти какво?-не можех да повярвам на ушите си.
-Благодаря ти! Никой досега не се е опитвал да ми помогне.
-Оу ами няма проблем! Може ли да те питам нещо?
-Давай!-съгласи се той.
-Защо винаги си толкова мрачен?-мълча известно време и накрая смени темата.
-Е аз къде ще спя?-попита брюнетът.
-Защо избягваш въпроса ми?
-Виж няма да разбереш!
-Аха и защо реши така?
-Моля те не искам да говоря за това.- поклати глава Джак.
-Е добре тогава!-извиках аз.
-Ще спиш в леглото на родителите ми, а аз ще съм в съседната стая ,която е моя. Ясно?
-Да.-съгласи се той.
-Ела с мен!-повиках го. Качихме се в стаята на нашите.
-Сега ще ти намеря някоя тениска с която да спиш! -обясних, ровейки из шкафа на баща ми.
-Ето!-метнах една по него.
-Аха мерси. Щом съблече старата ясно личаха новите синини и старите белези по тялото му.
-Какво гледаш? -попита той ,като леко се подсмихна.
-Ти да не се усмихна токущо? Стой така отивам за камерата!-пошегувах се.
-Какво толкова?-попита объркано той.
-За първи път те виждам поне малко щастлив. -обясних. Отново потънахме в мълчание.
-Е на мен не ми се спи!-заяви ,като отново слезе в хола.
-Да гледаме телевизия?-предложих аз. Той се съгласи седнахме и започнах да превключвам каналите.
-Остави това!-спря ме Джак.
-Касъл? -объркано погледнах към него.
-Да! Любимият ми сериал! -отбеляза той.
-Не знаех ,че въобще си способен да харесваш нещо! -засмях се.
-Да не мислиш ,че съм от камък?
-Ами не точно, но....
-Ясно..-наведе глава брюнета.
-Но вече виждам ,че не си!
-Да бе вярвам ти!-съгласи се саркастично.
-Ако искаш вярвай!-Извиках сърдито.
-Виждам ,че и ти си пострадала!-възкликна като погледна към китките на ръцете ми ,които бяха посинели.
-Дори не може да се сравнява с това ,което ти понесе! Има ли някаква причина да те нападат? -попитах объркано.
-Не..никога не е имало.
-Но защо го правят? Замислих се аз.
-Защото са ограничени същества нападат по-слабите или в случая тези ,които не се защитават.-обясни ,като сви ръката си в юмрук.
-Точно за това трябва да се научиш да им отвръщаш!-заявих аз.
-И да се превърна в един от тях! Каква шега!
-Но така те тъпчат и нараняват! Нямаш ли достойнство?
-Не!-отвърна тихо момчето.
-Виж разбрал съм едно нещо от живота и то е ,че просто трябва да си мълчиш и да изпитваш колкото може по-малко емоции ,за да не може след това тези чувства да се превърнат в един боклук, който те кара да плачеш постоянно!
-Каква е причината да мислиш така?-попитах, шептейки.
-Ако ти кажа ти ще разкажеш на приятелчетата си и вече цялото даскало ще знае! -измърмори Гилински.
-Когато си готов аз ще бъда тук, за да ми споделиш! А да и не съм клюкарка за каквато явно ме мислиш.
-Нямаш си идея колко странно изглежда всичко това! С теб дори не сме говорили преди!
-Прав си твърде съм нахална.-смутено погледнах в краката си.
-Е ще си лягам!-тръгнах по стълбите към стаята си. Влязох и се бухнах на леглото. Вратата ми беше отворена и видях как Джак се качва. Щом стигна до стаята ми се спря погледна ме и продължи напред. След пет минути се върна ,облягайки се на рамката на вратата.
-Какво искаш?-попитах ,гледайки го озадачено.
-Нищо!-заяви ,влизайки при мен.
-Не знаех ,че си баскетболистка.-учуди се брюнета, докато разглеждаше наградите ми.
-Да тренирам от малка.
Какво търсиш в стаята ми няма ли да си лягаш?
-И без това няма да мога да заспя..- възкликна Джак.
-Как така?
-Ами всичко ме боли. По принцип спя по два/три часа в денонощието.
-Ето защо винаги имаш такива торбички под очите.. Трябва да поспиш! Ще ти намеря някакво обезболяващо.-скочих от леглото и се запътих към шкафа с лекарства.
-Ето!-подадох му едно хапче щом се върнах.
-Благодаря!
-А сега лягай!-заведох го до стаята му.
-Лека ,Илайза!
-Лека! Хайде заспивай! -върнах се в моята спалня и се тупнах уморена на леглото.
{...}
Бях събудена от алармата ми! Ъгх вярно училище.. Започнах да се обличам. Сетих се за Гилински. Сигурно спи.. Отидох да проверя ,но него го нямаше в стаята. Слязох на долният етаж ,но той не беше там също. Вероятно се е прибрал. Тръгнах към банята ,но тя се оказа заключена. Ето къде е.
-Джак хайде излизай! Искам да се оправя.-крещях аз.
-Добре де!-извика той ,като отвори и ми даде път да вляза.
-Ъъ излез!-бутнах го с пръст по рамото.
-Ау добре де!
Щом се оправих грабнах раницата си в едната си ръка и Джак в другата и излязох.
-Сега отиваме у вас, за да се облечеш ,защото не можеш да ходиш на училище по боксерки! Ясно?-обясних, бутайки го в колата ми. Потеглих към неговата къща. Щом спрях го предупредих да побърза. Докато ходеше към къщата започнах да се смея , заради една баба ,която го гледаше странно и мърмореше нещо по негов адрес.
♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥
Сигурно е излишно да повтарям ,но ще се радвам на коментари! Ако главата Ви е харесала може да дадете глас! <3