The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Доброто лошо момче

Излязохме и пред металните решетки скриващи двора от външни лица ме чакаше не кой да е а Гилински. Той ме погледна с онзи влюбен поглед, но щом го отмести в посока Джо сбръчка вежди. Приближи се към нас и извади ръцете си от джобовете за да поеме моите. Лекия полъх на вече отиващата си зима погали лицето ми и разпиля косата ми. Съг гледаше напрегнато в моя посока някак умолително.. За какво ме молеше този отчаян взор?
-Докосна ли те?-прегърна ми Гилински, прошепвайки го в ухото ми едва доловимо.
-Не..-усмихнах се и го целунах.
-Това е добре.. А каза ли ти нещо неприлично..?-продължи с въпросите.
-Не.-Бързо изстрелях.
-Хубаво.-отдели се от мен и въпреки всичко го изгледа на кръв.
-Кажи?-спокойствието в гласа на Джо се разпростя по безлюдната сега улица и подразни слуха на брюнета.
-Да кажа какво?-изсъска тъмнокосото момче.
-Че не струвам и че съм боклук знам че го мислиш..-усмихна се тъмнорусият, но не от щастие тази емоция беше нещо различно, нещо ново за мен..
-Така е мисля го и съм прав.-кимна Джак надменно.
-Не не си!-Намесих се, а Съг ме изгледа злобно. Явно не желаеше Джак да разбира това, което аз знаех.
-Да съм той е един разглезен идиот, Лайза..-обясни, снижавайки тон гаджето ми.
-Ти също обаче не си перфектен господин "Режа се и съм беземоционален самотник"!-заяви Съг... Сега става страшно.
-Ти си един подъл..-започна Гилински.
-Слушам те!-самодоволна безгрижна усмивка изникна на лицето на Джо.
-Глупав снобар!-изръмжа Джак.
-Не не е..-въпреки всичко отново го защитих. Последва мрачен кръвнишки поглед от страна на Съг.
-Защо го оневиняваш Илайза?-зяпна ме неразбиращо Джак.
-Оо аз.. Аз просто..-погледнах в сините очи казващи да излъжа.
-Той ми помогна с проекта може да е всичко, но не и глупак..-присвих очи заради осъдителното лице на блондина.
-Той ти е помагал.-ухили се невярващо брюнета. Само ако знаеше че Съг го беше направил целия.
-Качвайте се в колата ми.-намусено им я посочих.
-Аз мисля да отида пеша..-съобщи тихо русокосият.
-Джак ще запалиш ли докато обясня няколко подробности по проекта на Джо..-погледнах приятеля си с мили очи.
-Мхм.-съгласи се и тръгна към автомобила.
-Ти луда ли си?-прошепна нервно Джо.
-Какво да направя.. Не те разбирам!-почти извиках.
-Точно защото не ме разбираш не трябва да ми се месиш!-заяви злобно.
-Искам да ти помогна..-погледнах вените изскочили по врата му.
-Напрегнат си..-запнах го в очите сякаш в тях видях нещо различно нещо, което казваше "страх ме е"...
-Просто е трудно.. Целият ми шибан живот е една лъжа.-очите му се насълзиха.. Чакай очите на Джо Съг. Момчето с лошото поведение. Точно неговите. Аз пристъпих несигурна и го прегърнах.
-Трябва да вървиш..-отблъсна ме леко Съг.
-Да..-кимнах засрамено и тръгнах към колата си. Устните му очертаха едно сухо "чао", а след това се запъти надолу по улицата. Влязох в превозното средство на предната седалка до Джак. Той потегли замислено, не обели и дума. Чувствах се странно..
-Пристигнахме слънце.-целуна ме и излезе. Последвах го и влязохме в университета. Проекта беше навит като свитък в лявата ми ръка.
-Ще се видим после.. Имам география и трябва да представям проект..-обясних на Гилински.
-Знам, знам.-усмихна се и постави устните си върху моите.
-До после.-махнах му и тръгнах към стаята, в която имах следния предмет. Влязох и за мое огромно притеснение Джо не бе там. Вероятно пушеше или въобще нямаше намерение да дойде.. Предполагам искаше да ме злепостави.. Странно как у тях бе съвсем друг човек.. Седнах неловко на мястото си и погледнах към празната половина на чина където оставих чантата си. Учителката влезе и отиде до бюрото си. Започна да вика двойки относно проекта.. Имаше време до нашия ред оставаха поне пет двойки.. Въздъхнах и разгънах картонения лист с идеята да прочета за какво е писал и да имам поне малко информация.. Ноктите ми потракваха нервно по преработената дървесина.. Облегнах се назад и отпуснах тялото си върху стола. Затворих очи и опитах да релаксирам, за да не се притесня още повече и да се изложа. Чух шум от отваряне на врата с надежда погледнах, но за жалост бе някакво момиче, чието име не помнех. Изпуфтях тихо и облегнах брадичка на ръцете си. Броях двойките които ставаха и говореха по темата.. В сравнение с техните работи тази на Джо се открояваше. Личеше си че не е преписана от Уикипедия..
Дойде реда ми а онзи още не бе дошъл. Неловко се изправих. Всички знаеха че съм със Съг и любопитните им погледи ме изгаряха. Застанах на малкия подиум.
-Къде е партньорът ти?-попита учителката.
-Аз.. Не знам..-тихо отговорих.
-Тогава давай сама..-предложи жената.
Започнах да чета и в същия момент вратата се отвори.  И дъъъ..Джо явно напушен, защото очите му бяха кървясъли. Поклатих глава, знаех че ще имаме слаби оценки. Той застана до мен и започна да говори без листа.
-Модата през 80-те е била най-цветната и вълнуваща тенденция.. Знам че никой от вас не би носил широки крачоли.. Особено ти Стейс.-намигна на някаква курва, а тя прехапа устна.-Но все пак за времето си това е било нещо много новаторско и модерно. Цветните дрехи с пайети са украсявали всяко момиче в дискотеката.-спря се и ме погледна явно чакаше да кажа нещо..
-През 80-те модата е била пред всичко.. Хората са се обличали досто еднакво и като цяло никой не те е съдил по характера, а по външността, тупираната коса и грима. Нещо подобно на сега. Бих казала че модата е еволюирала с годините. Тя да.. Но човешкият характер е останал същия.. Вероятно модата ви засяга както вас така и мен дори.. Не съм живяла в 80-те за да съм сигурна в думите си, но знам че това е моето мнение и никой не би могъл да го промени.-спрях и побутнах Джо, който се беше разсеял.
-Интересно наистина много интригуващо как някои хора успяват да го осъзнаят на време а други умират без да разберат за какво са живели. Илайза е разбрала смисъла на съществуването си така както аз или някой от вас не би го разбрал.. Съжалявам, но говоря с факти а факт номер едно е че никой не съди по делата както уж се твърди.-аз го погледнах объркано за секунда, след което върнах погледа си към неопределена точка.
-Отплеснахме се от темата всички ни зяпат тъпо..-сръпнах го за ризата и му подшушнах.
-Назад коте!-каза високо блондина и всички се засмяха.
-Ти сериозно ли?-зашарих с очи по самодоволното му лице.
-Сядайте си имаме час разправиите някъде другаде!-обяви ядосано даскалката.
Аз изтъних устни и присвих очи, сядайки нервно на чина си.
-Стига де мила..-отново повиши тон и седна до мен. Всички си шушукаха нещо. Обърнах се към Джо и му забих един в лицето :))).