The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Искам котка

С Джак се отбихме до зоомагазина точно срещу парк Милтън.
-Би ли ми припомнила мила моя любов.. Какво търсим тук?-попита Гилински, гушнал кучето на Джо.
-Първо храна.. И трябва да ѝ вземем повод, защото нейният е в къщата на Съг. Също така искам котка.-започнах да изброявам на пръсти.
-Ти какво?-повдигна вежда брюнета, почесвайки Дона зад ухото.
-Да, Джак сериозна съм кучето не може без храна.-завъртях очи.
-Не за другото.-поправи ме момчето.
-Каишката наистина ще ѝ трябва.. Кучетата се разхождат, Джак.-заговорих, търсейки нужните неща.
-Не, имах предвид котката.-засмя се Гилински, пояснявайки ми.
-Оу.. Ами искам котка. Но може и заек или, или...-заоглеждах домашните любимци с любопитство.
-Да започнеш със златна рибка няма да е зле.-предложи брюнета, подхилвайки се. 
-Ъъх..-намръщих се, взех нужното и отидохме на касата.
-Аз ще платя.-заяви момчето, виждайки ме да бъркам в задния си джоб. Само се усмихнах и го целунах нежно по бузата. Грабнах дебелата принцеска от ръцете му, изчаквайки го да вземе необходимите продукти. Дона започна да ближе лицето ми радостно, от което сбръчках нос.
-Май ще ти трябва и паста за зъби.. Така ли е Дона?-започнах да ѝ говоря.
-Готови сме, дами!-дойде Джак и излязохме. Качихме се в колата му и потеглихме към дома му.
-Ще си довършим ли вечерта?-усмихна ми се Гилински.
-Разбира се!-кимнах в съгласие.
-Знаеш ли какво ми липсва?-Подсмихна се момчето.
-Не какво?-погледнах го любопитно.
-Дупето ти.-зяпна ме перверзно.
-Не пред Дони Бонбони!-запуших ушите на булдога, а Джак се засмя.
-И на мен ми липсва твоето.-Продължих, кикотейки се.
-Аз нямам дупе! Имам задник!-заяви Гилински.
-Дупе, задник каквото и да е е секси.-засмях се.
-Не колкото твоето!-запротестира Джак.
-Не, твоят задник е по-хубав!-пледирах.
-За какво въобще спорим?-запитах се, поглеждайки брюнета , който повдигна рамене.
-Дали Съг е добре..?-погледнах към кучето, което бе заспало в скута ми.
-Не знам.. Но все още го мразя.-ухили се брюнета.
-Забавната част моля?-повдигнах вежда неразбиращо.
-Той се опита да те изнасили и те целуна и ъггх!-блъсна по волана нервно, карайки клаксона да избибитка, от което Дона стреснато вдигна муцунка.
-Знам това, но също така знам през какво е преминал..-поклатих глава.
-Защо просто не ми кажеш?-попита с беземоционално лице Джак.
-Защото е лично.. Все едно да разкажа твоята история на някой.-обясних леко нервно.
-Хубаво..-извъртя очи Гилински.
-Относно училището.. Не си ходила вече почти седмица.. Опитвам се да минавам през преподавателите ти, за да те извиня, но трябва да отидеш поне утре.-започна да ме убеждава брюнета.
-Не разбираш ли колко проблеми са ми на главата само даскалото ми липсва!-троснах се.
-Просто за присъствие Лиз.. Могат да те изключат.-Джак спря колата пред къщата и ме погледна в очите. Аз отклоних погледа си, взех кучешката храна и излязох заедно с Дона.
-Да не би да ми се сърдиш? Сърдиш ми се, защото ми пука за теб.. Или ми се сърдиш, че не харесвам момчето, което те целуна.. Кое по точно, Илайза?-аз присвих очи в негова посока.
-Обичам те, но какво по дяволите се опитваш да постигнеш?-зяпнах го сърдито. Джак не отговори само ме задмина и влезе в къщата си. Аз въздъхнах тежко и го последвах, пускайки Дона на паркета.
-Наистина? Какво се опитвам да постигна? Отдавам ти се максимално, опитвам се да съм изцяло на твое разположение и единственото, което искам е да ме разбереш!-крещеше Джак, качвайки се по стълбите към втория етаж. Аз седнах на дивана във всекидневната, заравяйки лице в шепите си.
-Виновна ли съм, че понякога просто не сдържам нервите си..?-попитах се тихо. Станах и отидох в кухнята, за да си налея чаша вода. Отпих, мъчейки се да махна заседналата в гърлото ми буца.
Тръгнах обратно към хола и съблякох якето си.
-Дона ела момиче!-извиках гледащото ме право в очите куче. Тя се запъти към мен весело. Седнах на пода и тя отново се намести в скута ми. Погледнах към втория етаж натъжено. Чух Гилински да пее странна приспивна песен.
-Страх ли те е? Няма страшно само може Турбалан да те открадне.
Кума Лиса може да те грабне и на части да те раздели, за да те даде на своите деди.
Не се плаши от мъжа с резачката.
Той просто ще те насече и трупът ти в огъня ще завлече, за да сгрее своите нозе.
Не можеш да избягаш от кошмара той е в теб и те разлага.
Случайно ако мислиш че живота те на трудности подлага ела в света на смъртността да ти покажем по-добре ли е дете загубено.
По-добре ли е същество принудено да живея в страх, че ще бъде убито не от гибелта, а от въображението си развито?

Повдигнах веждата си учудено и станах. Тръгнах да се качвам към горния етаж щом Джак спря да си тананика. Вратата на стаята му бе отворена. Видях го да лежи на леглото си и да се взира в тавана. Почуках леко на рамката на вратата, от което той леко се уплаши, след това обаче отново стана хладен и заби поглед в неопределена точка.  Аз се приближих малко.
-Интересна песен.-усмихнах се. Щом не видях ответна реакция се намусих и отидох да легна върху него.
-Добре.. Хубаво.-тръгнах да ставам, защото брюнета дори не помести взора си. Изведнъж усетих как нещо ме дръпва обратно и това беше ръката му.
-Не можеш да ми се сърдиш, а?-засмях се и го целунах. Той се усмихна сладко.
-Не ти се сърдя.. Просто мисля че бях доста груб и ме беше страх дали не ме мразиш вече..-разясни с тих дрезгав глас момчето.
-Да те мразя?-ухилих се.-Ще те обичам въпреки всичко, което кажеш или направиш..-заявих сериозно, а той ме целуна по носа.
-И песента е ужасно депресираща, дори не знам защо, но си я пея винаги щом размишлявам.-отбеляза Джак.
-Не съм я чувала досега..-замислих се.
-Пея си я под душа.-ухили се Гилински и разби устните с върху моите.
-Гладна съм..-промърморих.
-Ще поръчам пица.-усмихна се брюнета и протегна ръка, за да вземе телефона от нощното шкафче. Аз застанах в седнало положение, за да не затруднявам дишането му, докато говори.
-Ало искам да поръчам две Маргарити.-съобщи Джак, галейки бедрото ми с края на пръстите на свободната си ръка.
-Ще дойдат до половин час.-усмихна ми се Гилински, а аз кимнах.
-Не е ли горещо тук?-повдигнах вежда като спуснах ръце под пуловера му, минавайки бавно по стегнатият му корем. Той се подсмихна и за броени секунди се намирах под него. Започна бавно да оставя смучки по врата ми. Лек стон се изтръгна измежду устните ми. Увих ръце около врата му, целувайки го страстно. Той задълбочи целувката, когато му позволих да проникне с език. Бавно започна да съблича клина
ми. Аз на свой ред му помогнах да свали пуловера си. Джак избута дрехите на пода и отново започна да оставя целувки, тръгвайки от корема ми нагоре, отстранявайки пуловера от тялото ми, който всъщност си бе негов. Прокара ръката си по бикините ми, продължавайки да оставя лилави петна по кожата ми. Аз простенах, започвайки да откопчавам панталона му. Той се усмихна перверзно и ми помогна като го смъкна набързо. Звънеца ни прекъсна, при което Джак ядосано изпуфтя и се наддигна от мен.
-Това сигурно е пицарят. Връщам се до минута, слънце.-усмихна се и целуна челото ми
     Гледната точка на Джак
Тръгнах по стълбите надолу, разтърквайки очите си. Погалих Дона, която бе легнала на дивана. Не ми пукаше че съм по боксерки затова направо се отправих към вратата, отваряйки я.
-Прекъсвам ли нещо?-засмя се Самуел, който стоеше най-спокойно пред мен.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Нова глава! Как Ви се стори? Изразете мнение❤️ Обичам Ви!